Читать «Жътваря» онлайн - страница 89

— Бих ви показала и други, само че не ви познавам така добре като гинеколога си — рече.

Прехапах устни. Бях убеден в едно — щеше да има разчистване на сметки с двамата, които избягаха сутринта.

— Защо не ни каза, Луиз? Можехме да им попречим да те наранят отново.

Клепачите й потрепнаха.

— Опитвах се да предпазя Джон.

Погледнах Харви.

— Научи ли нещо за двамата, които ни се изплъзнаха?

— Нищо, Хънтър. Ако питаш мен, те са чули новините и са тръгнали към Мохаве, за да се опитат да открият следите на Джон. Предлагам и ти да направиш същото.

— И аз мисля така — обади се Ринк.

Да, и аз бях на същото мнение, но първо исках да изясня още някои неща.

— Луиз, какво свързваше Джон с Петоски?

Тя уви кичур коса около пръста си.

— Петоски му плащаше добри пари, за да обикаля страната. Не знам къде ходеше, но го нямаше по три дни всеки път. Връщаше се с микробуса, натоварен с кашони, и ги оставяше в склада на Петоски. Единствено това го свързваше с Петоски.

— Къде отиваха кашоните, след като ги оставеха там?

— Не знам. Джон не ми каза.

— И нямаш представа какво е имало в тях?

— Не.

— Разбра ли с какво се занимава Петоски, Харви? — попита Ринк.

— Не. Вероятно е само посредник и съдържанието на кашоните се изнася от страната.

— За къде? — попитах аз.

Лукас сви рамене.

— Не знам.

Имах подозрения, но засега ги премълчах.

— Какво мислиш? — попита ме Ринк. — Петоски, руската мафия? Или „Кралете на мамбото“, Куба? Смяташ ли, че има връзка с комунистите? Знаеш за какво намеквам.

— Възможно е, но в момента не се тревожа за това. Повече ме интересува как да намерим Джон, преди някой друг да го е открил.

Ринк въздъхна.

— Искаш ли да изчакам, преди да съобщя това?

— Да. Нямам абсолютно никакво желание правителството да се намесва още повече. Беше достатъчно неприятно, че се наложи да повикаме екип чистачи тази сутрин. Уолтър знае само, че сме отблъснали наемен убиец. Това е всичко.

Уолтър ни се беше притекъл на помощ в случая, но ако надушеше чуждестранно участие, Централното разузнавателно управление щеше да стовари върху нас цялата си тежест като лавина. В най-добрия случай движенията ни щяха да бъдат строго възпрепятствани, а в най-лошия щяхме да бъдем затворени в тясно тъмно място от страх да не изложим на риск операцията им. Подозренията ни не трябваше да се превръщат в нещо повече.

— Не се тревожи, Ринк. Ако съмненията ни се окажат верни, ще накараме Петоски да си плати, когато всичко свърши — заявих.

Докато си играехме на думи, Луиз ни наблюдаваше с нарастващ ужас. Паниката й се засили и аз я стрелнах с поглед, за да не й позволя да повиши тон. Тя обаче пак изтърси нещо, за щастие шепнейки като обезумяла:

— Искате да кажете, че мъжете в дома ми може да са били терористи?

— Не съм казал такова нещо — отвърнах.

— Можеше да ме убият.

— Разбира се. — Нямаше смисъл да я лъжа. Ако с побоя не бяха изтръгнали от нея каквото искаха, кой знае какво щяха да направят следващия път. Лицето й се набръчка от отчаяние.