Читать «Жътваря» онлайн - страница 92

— Не — отговори той и остави плаката на масата. — Не е толкова просто. Защо да те пускам да си ходиш, когато мога да те убия и да взема плаките?

— Изглежда, знаеш много за процеса на печатане на фалшиви пари. Знаеш ли и кой е в играта с този бизнес? Кой е готов да купи плаките от теб?

Каин кимна.

— Е, трябва да призная, че… ме хвана тук.

— Вече съм уредил сделка. Утре трябва да се срещна с купувача.

Тувал изсумтя недоверчиво.

— Казвам ти истината. Защо да те лъжа?

— С кого ще се срещаш?

— Господи, повярвай ми. Опитвам се да спася живота си. Не може да очакваш, че ще ти кажа на кого смятам да продам плаките.

— Мога да изтръгна името, като ти прережа гърлото.

— Да, можеш, но това няма да ти помогне. Купувачът няма да търгува с друг освен с мен. Страхува се от непознати, изпратени под прикритие от ФБР. Ако не отида на срещата, няма да се покаже.

— Предавам се.

— Ето защо трябва да ме запазиш жив или сделката няма да се състои.

— За колко пари става дума?

— Двеста хиляди за това. И половин милион за плаките — добави Телфър след кратка пауза.

Каин повдигна вежди учудено.

— Седемстотин хиляди?

— По триста и петдесет хиляди за всеки.

Тувал поклати глава.

— Седемстотин хиляди за мен. Ти получаваш живота си.

Ъгълчетата на устата на Джон увиснаха.

— Това е сделката — продължи убиецът. — Всичко или нищо.

— Добре — след миг на размисъл се съгласи Джон. За пръв път изглеждаше по-отпуснат. — Договорихме се.

Каин се усмихна и подреди плаките.

— Да — потвърди, но в гласа му се долови обещанието на отровна змия.

Нощта беше дълга. И той размишлява дълго.

Не беше алчен. Разбира се, ако искаше нещо, взимаше си го. Присвояваше лични вещи на жертвите си, сякаш бяха военни трофеи. Досега не бе срещал затруднения да финансира начина си на живот, но трябваше да признае, че мисълта за внушителната сума от седемстотин хиляди долара прозвуча съблазнително за слуха му, особено когато произнасяше бавно думите.

Седемстотин. Хиляди. Долара.

Темата за парите безспорно го разсея. Замисли се дали да не вземе каквото вече беше на разположение и да приключи с въпроса, но му хрумна, че фалшивите пари може да доведат до падението му, и се отказа. Защо да рискува да се разкрие, като плати с фалшива банкнота в някой тъп „Макдоналдс“, когато можеше да има куп истински пари?

И не само това, но и мисълта да изиграе Телфър като залог подхранваше чувството му за грандиозност. Щеше да позволи на англичанина да докосне парите, да ги подържи и да помирише смрадта на богатството и после да ги грабне от него. Това щеше да бъде наказанието му за неприятностите, които крадецът му бе създал.

След това, разбира се, щеше да има приятно пътуване до пустинята за окончателното разчистване на сметките. Долината на Ювал щеше да се огласи от симфонията на сладко изтезание.

Да, темата за парите го разсея. Както и онова, което преди малко видя по телевизията в мотелската стая. Той не обичаше да гледа телевизия. Включи телевизора само за да заглуши разговора си с Телфър, за да не ги чуят гостите в съседните стаи.