Читать «Жътваря» онлайн - страница 93

Не се отвращаваше, когато виждаше делата си на екрана. Този път обаче имаше огромна разлика. Едва не се обади на проклетото ФБР да им изясни някои неща, особено за участието на Джон в съсичането на двамата битника, чийто фолксваген открадна. Защо Телфър трябваше да си припише славата за това, по дяволите?

— Да не ти хрумват велики идеи — заяви Каин. — И двамата знаем кой уби онези несретници, и не след дълго всички ще научат истината. Как може някой да си помисли, че ти си отговорен?

Той се извърна от телевизора и погледна завързания и увит мъж в креслото. Телфър нямаше абсолютно никаква представа за какво говори Тувал. Той спеше. Умората най-после бе надделяла над страха и безпокойството му. Каин повдигна вежди и се заслуша в дишането му. Не, Джон не се преструваше. Наистина спеше.

Тувал издаде гърлен звук, подобен на крясък на присмехулен бухал. Изключи телевизора, приближи се до креслото и сръга англичанина, за да го събуди. Сега беше ред на англичанина да издаде звук на бухал, този път стреснат и готов да излети.

— Успокой се — рече Каин. — Няма да те нараня.

Телфър сковано седна и се сви. Задачата не беше лесна, когато краката и ръцете му бяха завързани.

— Какво става?

— Време е да тръгваме.

Джон си пое няколко пъти дъх и го изпусна продължително и шумно, а сетне се наведе напред, почти до ръба, и кимна към завързаните си крайници.

— Смяташ да ме изнесеш оттук?

— Не — отвърна Тувал. — Ще ти позволя да вървиш. Но не забравяй, че ще държа пистолет. Ако извикаш или се опиташ да избягаш, ще те убия. Не ми пука колко хора има наоколо, ще го направя. Както се казва, истината ще излезе наяве.

Телфър го погледна озадачено. Нямаше представа за какво говори Каин. Тувал се усмихна. Нека се чуди. И да се страхува.

Той посочи краката на англичанина.

— След малко ще ги развържа. Ръцете ти ще останат завързани, докато дойде време да тръгнем.

— Добре.

— Ако искаш да използваш тоалетната, ще ти позволя.

— Много мило от твоя страна — измърмори Джон.

— Не искам да мислиш, че съм абсолютен негодник.

— И през ум не ми е минавало. — Телфър го погледна в очите. На устните на Каин се появи лека усмивка.

— Какво има в хладилника? Нещо студено за пиене?

— Нищо, освен ако обичаш мляко.

Тувал направи гримаса.

— Шоколадово ли е?

— Краве. Винаги можеш да пиеш вода от чешмата.

— Ще пропусна.

— Знаеш ли, мисля, че наистина трябва да отида до тоалетната.

— Дано да е само по малка нужда. Отказвам да ти бърша задника.

— Тогава може да ми развържеш ръцете — усмихна се Джон.

— Ръцете ти ще останат завързани, докато съм готов.

Телфър сви рамене.

— Ще ми смъкнеш ли ципа?

— Забрави — с дрезгав глас отвърна Каин. — Ще отидеш до тоалетната точно преди да излезем.

Джон му намигна и завъртя глава.

— Защо си толкова щастлив, по дяволите? — попита Тувал.

— Хубаво е да си жив.

— Да. Повтаряй си го и всичко ще бъде наред. — Каин погледна ръчния си часовник. — Е, време е да срежем въжетата. И без изпълнения в стил Брус Лий. Опиташ ли се да ритнеш, ще те прострелям в капачките на коленете.

Ако можеше, Телфър щеше да вдигне ръце.