Читать «Жътваря» онлайн - страница 155

Имахме още работа. Куфарчето, освободено от яхта в Марина дел Рей, изискваше вниманието ни. Да не споменавам за седемстотинте хиляди долара в него. Не изпитвах угризения да употребя парите за благородна кауза. Джон бе платил с кръв и страдания за тази награда. Останалите знаеха, че банкнотите са изгорели заедно с яхтата на Рет Карсън. Проблемът беше, че окървавените пари не носят щастие. Ето защо ги дадох на Уолтър за веществено доказателство, което да помогне за уличаването на враговете на Джон.

За да направи по-приятно пребиваването ми в Съединените щати, той прехвърли значителна сума във фонд, учреден за Дженифър и децата. Парите бяха от бюджета на отдела му и не воняха на агония и кръв, а бяха чисти. Както и съвестта ми.

Разговарях с Харви Лукас. Със замислена усмивка той ми каза, че се грижи за Луиз Блейк. Нещо в тона му ме накара да се усмихна. Грижел се за нея? Да, и още как.

Работата ни беше свършена и Ринк се държеше непринудено както винаги. Белезите вечно щяха да ни напомнят колко близо бяхме до смъртта. Той обаче не се разстройваше. Белезите на лицето му придаваха мъжествен вид, още по-привлекателен за дамите или поне така твърдеше. В очите ни бликнаха сълзи, докато се разделяхме на летището.

Последната ми и най-непосредствена грижа беше как ще се върна у дома — където и да беше това.

ЕПИЛОГ

Долината на Ювал.

Напечено от слънцето място насред дивата пустош. Агентите на ФБР дойдоха и си заминаха. Армия от антрополози, съдебни следователи и криминалисти щателно претърсиха района. Останките от извратеността на Каин бяха описани, категоризирани с етикети, запечатани и изпратени в кашони на тайно място. Заедно с тях замря и медийният интерес. Историята на Жътваря вече беше стара новина и други варварства в света заемаха центъра на събитията. Микробусите с камерите и репортерите с безупречни костюми и прически потеглиха към по-спешни лоши новини.

Останаха само пущинаци и пясък.

Както трябваше да бъде.

Имаше обаче туристи. Стотици. Хората идваха да гледат и клатеха глави. Бяха извратени търсачи на сувенири и си отиваха с крехки кости на птици или гущери, които за невнимателния наблюдател бяха автентични останки от костницата на Жътваря. Няколко предприемчиви туристически агенции се сдобиха с фантастични печалби от интереса на любителите на страхотии, които търсеха нещо повече от блясъка на Лос Анджелис. Жътваря се оказа голям бизнес. Много пари. В края на краищата, той беше най-презреният от всички убийци в началото на новото хилядолетие и бе постигнал желаната от Мартин Максуел слава и известност.

Пациентът с неустановена самоличност, поставен под денонощна въоръжена охрана, обаче сигурно се бе затруднявал да ругае през прерязаното си гърло. Името Максуел не означаваше нищо, въпреки че всички, които обичаха мрачните истории, говореха за Жътваря. За света Робърт Суон, посредствен китарист с напразни мечти за успех и известност, най-после бе постигнал своите петнайсет минути слава.