Читать «Жътваря» онлайн - страница 90

Почувствах се неудобно. След всичко, което беше преживяла, не проявявах необходимото съчувствие. Вярно, тя лъжеше… отначало. Но какво не би направила една жена, за да предпази любимия си? Вероятно моментът беше подходящ да й вдъхна малко надежда:

— Сега, след като са надушили къде може да е Джон, гарантирам ти, че повече няма да ги видиш.

— Ами, ако не го намерят? Няма ли да се върнат?

— Няма — обещах, само че първо трябваше да ги спра.

Луиз отново изпадна в униние. Захапа кичур от косите си и започна да го дъвче.

— Е, поне имаме отправна точка — отбелязах. — Следобед ще заминем за Лос Анджелис и ще се опитаме да засечем следите на Джон оттам.

— Защо Лос Анджелис? — попита тя.

— Той очевидно се е отправил на запад. Колата му е била намерена изоставена само на няколко часа път от Лос Анджелис. Обзалагам се, че в момента е там.

— На Западното крайбрежие има големи играчи — обади се Ринк. — Мислиш ли, че Джон е отишъл там да търси купувач?

— Да — отговорих аз.

Щом Джон не беше убиецът на хората в мотела, изведнъж нещо стана очевидно за мен. Пътищата на истинския извършител и Джон се бяха пресекли. Може би брат ми вече беше мъртъв и заровен някъде в пустинята Мохаве. Вероятно убиецът беше взел онова, което Джон бе откраднал, и търсеше купувач. Това означаваше, че престъпникът е в района на Лос Анджелис и се опитва да се свърже с някой от големите играчи. Каквото и да се окажеше, онова „нещо голямо“ беше проклятие и той можеше да го притежава. Но ако бе убил Джон, тогава си беше създал страховит враг.

28

— Кенет Бианчи и Анджело Буони — промълви Каин.

Имената на серийните убийци не се запомняха лесно. Не бяха като Тед Бънди или Джон Гейси, Клоуна убиец. Не и докато отличителното им прозвище не станеше очевидно. Например Хилсайдския удушвач. Това име беше познато на всеки американски гражданин, излязъл от пубертета.

Братовчедите Бианчи и Буони тероризираха западните щати през седемдесетте години на миналия век. Изнасилваха и убиваха заедно и правосъдието ги застигна едва когато сластолюбието на Бианчи стана прекалено голямо. Без помощта на партньора си в престъпленията той оплеска отвличане и стана причина за залавянето на Хилсайдския удушвач.

Убийците рядко работеха в тандем. Каин обаче беше на мнение, че серийните убийци действат в комбина. Ето защо той се позабавлява с идеята, че е дошло време светът да стане свидетел на поредната всяваща ужас двойка.

Мисълта не му се понрави. Джон Телфър нямаше куража да натисне спусъка, когато му се бе предоставила удобна възможност. Той не беше убиец, а крадец, и заслужаваше да бъде наказан. Пък и главният въпрос беше защо беше нужно странният Джон Телфър да споделя славата на Тувал-Каин.

Не, идеята за партньорство беше изключена. Телфър трябваше да умре. Може би дори щеше да бъде шедьовърът на Каин, изявлението му към света, убийството, което щеше да го направи известен.

Налагаше се обаче да свърши едно-две неща, преди да си позволи удоволствието да одере кожата от крадливите ръце на англичанина. На първо място беше въпросът за онова, което Тувал намери в раницата му.