Читать «Жътваря» онлайн - страница 88

— Джон не е убиец. — Гласът й беше като вятър, смразен от лъскави ледени кристали.

— Знам, но се е занимавал с нещо незаконно. И ти знаеш какво.

Тя поклати глава. Къдрица от косите падна над лицето й.

Изсумтях.

— Ако не ми кажеш, той ще отиде в затвора за по-дълго.

— Ако не и в газовата камера — добави Ринк, за да наблегне на думите ми.

— Джон не е убил никого. — Тя беше непреклонна, но предпочете да покаже чувствата си, като впи нокти в масата. — Той беше с мен, когато станаха някои от убийствата. Мога да се закълна в това!

— Само че ще трябва да го докажеш. Твърдението ти не струва нищо. Джон има ли алиби за времето, когато станаха другите убийства?

— Там е проблемът. — Луиз погледна сервитьорката, за да провери дали не подслушва, а после се наведе към мен и прошепна: — Ако кажа къде е бил, пак ще го вкарат в затвора.

Стрелнах очи към Харви и сетне към Ринк, търсейки подкрепа. Двамата седяха намръщени. Много ми помагаше да имам на разположение такива мъдри съветници. Заговорих с твърд тон:

— Кажи ми с какво се занимаваше Джон, Луиз. Ако ще му помагам, трябва да знам.

Тя прехапа устни. При други обстоятелства това би изглеждало страхотно секси, но не и сега. Приличаше на жена, ужасена от последиците на следващите си думи.

— Доставките.

— Аха — рекох аз.

Луиз разтърси буйните си коси.

— Не е каквото мислиш.

— Не е наркотици?

Тя придоби такъв вид, сякаш бяха хвърлили сол в лицето й.

— Не беше наркотици. Мислиш ли, че бих останала с него, ако дори се приближеше до онези фъшкии?

Свих рамене.

— Зависи колко го обичаш.

Луиз демонстративно взе кафето, изпи го и остави чашата на масата. Изчакваше, за да подреди мислите в главата си.

— Беше куриер.

— Какво разнасяше?

— Не толкова какво, колкото за кого. — Тя отново се огледа. — Вече ви казах, че ако полицията разбере, Джон здравата ще загази.

— Нека първо се тревожим как ще го намерим. После ще мислим за полицията.

Тя примирено кимна.

— Той открадна нещо голямо.

Примигах.

— Нещо голямо?

— Само това знам. Не каза какво.

Прокарах пръсти през косата и лицето си и подпрях лакти на масата.

— Шегуваш ли се? — попитах, макар да знаех, че тя говори сериозно. Джон беше станал много добър в укриването на тайни.

— Честна дума. Не искаше да каже и аз не настоях. Каквото и да беше, Джон каза, че ще го продаде и ще подобри живота на всички ни.

Изругах. Знаех къде ще ни отведе всичко това и вероятно кои са фалшивите агенти на ЦРУ.

— За кого работеше Джон? — повторих аз.

— За Зигмунд Петоски.

— Аха. А от кого получаваше стоката?

— Не знам със сигурност. Някакъв гангстер от север. Нещо като Хенри.

— Хендриксън?

— Да, точно така.

— Мъжете, които те биха сутринта, работят за Хендриксън, така ли?

— Джон бяга от тях — потвърди Луиз, наведе глава и започна да върти празната чаша между пръстите си.

— Искаха да знаят къде е Джон ли? Имам предвид — преди тази сутрин? — попитах аз.

Тя не отговори, а се облегна назад и надигна блузата си. Смъкна надолу колана на полата си. Над бикините й имаше три изгаряния от цигари.