Читать «Жътваря» онлайн - страница 86

Той, разбира се, стреля по мен. Залегнах на килима и върху мен се посипаха парцали от тапицерията. След това станах и пристъпих към действие. Ринк направи същото. Мъжът беше хванат в хватка „клещи“ и имаше само една възможност. Той блъсна Луиз към ръцете на Ринк и вдигна пистолета си. За секунда се уплаших, че ще я застреля в гърба, и реакцията ми беше да стрелям.

Копелето беше късметлия и се дръпна встрани. Куршумът ми само откъсна малка част от ухото му вместо голямо парче от черепа. Гадният негодник се дръпна от мен и сега между нас се изпречиха Луиз и Ринк. Затруднен от Луиз, той не можеше да насочи мозберга си срещу латиноамериканеца.

Главорезът побягна и се хвърли с главата напред през най-близкия прозорец. Заплете се в завесите и в тъмносиния му костюм се забиха стъкла, но се измъкна навън. Прекосих стаята и се наведох през прозореца. Човекът прескочи живия плет, зад който преди малко стояхме. Костюмът му щеше да стане на нищо.

Докато той тичаше през съседната градина по посока на улицата, към него се приближи светлосин шевролет. Прицелих се. Костюмът му щеше да се изцапа още повече.

Куршум напука рамката на прозореца до главата ми. В бузата ми се забиха тресчици. Инстинктивно трепнах. Движението се предаде на пръста ми на спусъка и куршумът излетя встрани.

Само един човек можеше да е стрелял по мен. Мъжът, когото бях ранил. „Действай или ще умреш“ — изкрещя съзнанието ми. Приклекнах и се завъртях. Започнах да вдигам пистолета, но отново застинах като на моментална снимка.

Раненият латиноамериканец идваше към мен. Устата му беше широко отворена в безмълвна псувня. Дулото на пистолета му представляваше зееща черна дупка, готова да изсмуче живота ми. В полезрението ми пробяга лицето на Джон. Очите му бяха тъжни.

Разнесе се пукот.

Тялото ми неволно се разтърси от болка.

Мъжът над мен се олюля. Изкривената му от гняв физиономия се удължи и клепачите му потрепериха. Видях, че на копринената му риза разцъфва червено петно. Коленете му се огънаха и той падна към мен. Отпусна се неподвижно и аз го блъснах настрана. Зад него Харви Лукас приличаше на ангел, стиснал глок в юмрука си.

— Добре дошъл на танците — рекох аз.

Харви пристъпи напред, сграбчи мъжа за раменете и го обърна по гръб. От устата на латиноамериканеца се изтръгна въздишка. Искрата в очите му беше останала. Направи безуспешен опит да вдигне оръжието си. Безуспешен, защото пушката на Харви прикова китката му към пода.

— Обичаш да нараняваш момичета, а? — попита Лукас и после вкара куршум в отворената му уста.

Класическо попадение. Един в сърцето и един в главата. Това е единственият начин да се увериш, че врагът ти е мъртъв.

Харви протегна ръка към мен. Хванах я и той ме издърпа да се изправя.

— Благодаря, Харви. Длъжник съм ти.

— Нищо работа. — Очите му бяха отражения на моите. Като рейнджър той познаваше акциите, но не отблизо, очи в очи. Сега Лукас се включи в клуба ни с ограничен достъп, където ние с Ринк имахме доживотно членство.