Читать «Жътваря» онлайн - страница 7

Беевмето скочи от тротоара и удари шасито си. Изправих се зад тях и извадих пистолета си „Зиг-Зауер Р 226“. За разлика от тези кретени бях със заредено оръжие. Освен това умеех да стрелям. Един куршум в задната гума, два в багажника и четвърти в задното стъкло за всеки случай. Спуканата гума и паниката завъртяха колата и я блъснаха в моя паркиран воксхол.

В тази част на града стрелбата гарантира, че очевидците навеждат глави или извръщат поглед встрани. От друга страна, съсипването на хубав старомоден автомобил разбунва духовете.

— Слезте от колата! — извиках аз. — Веднага!

Шофьорът се беше прегърбил над волана. От ноздрите му се пенеше кръв. Дълбоко заспал за втори път онази вечер, Шанк не беше в по-добро състояние. Беше се навел през смъкнатото стъкло, когато беемвето се блъсна в моя воксхол, плачеше като бебе и държеше ударения си лакът. Пистолетът му беше изхвърчал под колата ми. Само едрият плешивец представляваше заплаха.

— Казах, слез от проклетата кола!

Видът на дулото на зиг-зауера е достатъчен, за да мотивира повечето хора. Мъжът беше изумително пъргав, когато предложи правилната форма на стимулиране и вдигна ръце.

— Добре! Спокойно, човече.

Ръкавиците му бяха изчезнали. На дясната ръка имаше тежки златни пръстени като на богаташ. Явно се мислеше за боксьор.

— Вдигни Шанк — наредих аз.

Мъжът очевидно беше свикнал да изпълнява заповеди и не възрази. Бързо се наведе и вдигна на крака Шанк.

— В уличката.

Тясната алея срещу нас минаваше между незастроен парцел и магазин за видеокасети под наем, затворен през нощта. Може би беше затворен отдавна, ако се съдеше по избелелите плакати.

Знаех какви мисли се въртят в главата на здравеняка. Смяташе, че дните му позорно ще свършат в тясна уличка. Трябваше да му призная обаче, че беше посмел, отколкото глупав.

— Не ни водиш там да ни застреляш.

— Така ли?

— Ако ще го правиш, застреляй ни сега. На открито.

— Добре — отвърнах аз.

Шанк изхленчи. Не изгаряше от желание.

Плешивият хвърли на шефа си поглед, който загатваше, че ще има промени в уговорката им. Ако, разбира се, се измъкнеха живи. Шанк се олюля, когато едрият тип отстъпи встрани от него.

— Хайде — предизвика ме той. — Изглежда, не ти стиска.

Усмихнах му се тъжно.

Той го прие като признак на слабост и сграбчи пистолет, затъкнат в колана му.

Погалих спусъка и капачката на дясното му коляно се раздроби.

Грамадният мъж падна и въпреки смелостта си изкрещя.

— Ами ти, Шанк? И ти ли мислиш, че не ми стиска да те убия? — Прицелих се точно между очите му. — След като ти се опита да ме застреляш?

Представете си сирена за въздушно нападение и ще разберете какъв звук издаде Шанк.

— Знаеш ли, Шанк, трябваше да ме послушаш.

Отново натиснах спусъка.

Той се свлече до приятеля си и се хвана за натрошеното си коляно.

— Следващия път ще те убия — обещах аз.

4

Липсваха му желанието и страстта. Определено беше способен, но това не беше всичко. Имаше и дневен ред. Тувал-Каин щеше да убие отново. И отново. Щеше да престане едва когато работата му в Долината на Ювал приключеше.