Читать «Жътваря» онлайн - страница 8

В момента нямаше материал.

Не се надяваше особено да намери тук онова, от което се нуждаеше, но трябваше да си направи труда заради онези тъпаци.

— Знаеш ли какво? Ще гориш в ада!

Малко неща го дразнеха, но тези проклети прасета на колела бяха изключение. Моторни домове! Тази уродливост на инженерството загрозяваше пейзажа. Огромни стоманени куршуми, изстреляни от дяволско оръдие, за да причиняват нещастие и разруха там, където попаднат.

Без натрапчивото им присъствие престоят в оазиса край шосе № 1-10 в Южна Калифорния имаше своеобразна красота. Пътека обграждаше в полукръг артезиански кладенец и дърветата бяха изкусно наредени така, че да закриват пътя. Фикусите се очертаваха възхитително на изпълненото със звезди небе, но не и когато зад тях стоеше проклета каравана „Уинибаго“, четвъртита, неестествена и бълваща светлина от кабина с размерите на космическата совалка „Ентърпрайз“.

— Идва ми да повърна — рече Тувал-Каин.

Мейбъл и Джордж, или както и да се казваха, не оспориха твърдението. Джордж почти винаги мълчеше, но това и можеше да се очаква. Говоренето беше трудно, когато в трахеята ти има разрез, широк колкото палец.

Мейбъл беше по-приказлива, но думите й не можеха да променят мнението му. Беше се съсредоточила повече да пищи за нищо невъзприемащия си съпруг. И още нещо, тя не му казваше истинското име на Джордж. Наричаше го татко. Беше неприлично и гнусно, като някаква сбръчкана Лолита.

— Мили Боже! — възкликна Каин. — Престани, ако обичаш. Как очакваш да работя, като вдигаш шум?

Мейбъл се сви на пода в кухненската секция. Приличаше на смачкан пакет, пъхнат под сгъваемия плот, и наподобяваше чувала с боклук, който Джордж се готвеше да изхвърли в контейнера, когато Тувал го изненада.

— Татко, татко! Помогни ми, татко! — изпищя Мейбъл за стотен път.

— Татко не се интересува — подчерта Каин, — затова млъкни.

Джордж седеше на предната седалка, обграден от луксозна кожа и орехово дърво. Само че не беше в състояние да се порадва на удобствата. В момента възрастният мъж беше зает. Опитваше се да спре потока кръв, изливащ се върху пуловера му. Беше пребледнял като чаршаф и изражението му показваше, че губи битката.

— Татко…

Тувал махна ръцете на мъжа от раната и ги насочи към волана. Последното му преживяване на този свят беше да се вкопчи във волана, сякаш смяташе да вземе караваната със себе си през дверите небесни.

Ножът сряза сухожилия и хрущяли. Старецът пусна кормилото и ръцете му се отпуснаха на бедрата. Без палците приличаха на мъртва сепия.

Каин се придвижи към скривалището на жената, плъзна пръсти под чантата със сандвичи и ги пъхна в джоба си.

— Хората трябва да се научат да носят боклука си у дома, Мейбъл. — Ако имаше нещо, което го вбесяваше повече от караваните, това бяха безотговорността и вредните за околната среда боклуци, оставени от Джордж. — Той загрози живописната красота на пустинята с гнусната си каравана, а после изпусна съдържанието на корема си, преди да умре. Може би ако Джордж беше по-придирчив с боклука си, нямаше да ви навестя и да ви дам такъв ценен урок.