Читать «Жътваря» онлайн - страница 4
Мат Хилтън
Майка й обаче не се успокои толкова лесно и махна ръката ми от рамото си с вял жест. Джени взе палтото и шапката ми, остави ги на страничната облегалка на канапето и после прекоси стаята. Седна на стол до издрасканата маса и придоби вид на осъден затворник.
— Престани да се тревожиш. Гарантирам, че Шанк ще търси другаде парите си.
Тя взе пакет цигари, сложен до препълнен с изпушени до половината фасове, доказателство за продължителните й страдания.
— Засега — подчерта тя. — Но какво ще стане, когато заминеш? Какво ще му попречи да дойде пак?
— Ще ми се обадиш по телефона.
Дженифър потисна кашлицата си и пъхна цигарата между устните си.
— Ами, ако не мога да ти платя, Джо? Пак ли ще дотичаш тук?
— Мислиш, че го направих за пари?
Имайки предвид смисъла, който тя придаваше на думите и особено на хората, може би първо трябваше да обмисля отговора си. Дженифър наклони глава и се втренчи в мен. Пръстите й се вкопчиха в ризата ми.
— По друг начин ли искаш да ти платя, Джо? — Погледът й се стрелна към децата, сякаш представляваха пречка. — Щом искаш. Но не тек… не пред децата.
Внимателно се отскубнах от нея.
— Джени, знаеш, че нямах предвид това.
Тя се извърна и повдигна с ръце гърдите си.
— Какво не е наред? Не съм ли достатъчно хубава за теб? Мислиш, че съм грозна. — Отражението й заплува в огледалото над камината. Патината изкриви образа и скри отвращението й към себе си. — Е, не мога да те обвиня, нали?
— Не си грозна, Джени. Помогнах ти, защото исках. — Махнах с ръка, посочвайки стаята. — Ти се нуждаеше от помощ. Всички се нуждаехте.
— Но ти не работиш безплатно, Джо. Казал си го на Джон. Защо не му помогна? Ако го беше сторил, той можеше още да е тук… — На миглите й затрепкаха сълзи. — Защо не ни помогна тогава? Ще ти кажа защо. Било е заради парите.
Не отговорих.
Тя запали цигарата, засмука я, сякаш беше спасително въже, и гневно се вторачи в мен.
— Не помогна на Джон, когато той имаше нужда. И аз като него не мога да ти платя.
Трябваше да кажа нещо и се настаних срещу нея.
— Джени, не разбираш какво се случи между мен и Джон. Нямах нищо общо с него, независимо дали можеше да ми плати или не.
Дженифър изсумтя и отново дръпна от цигарата.
— Не знам какво ти е казал — продължих аз, — но предполагам, че не е било истината.
Очите й ме пронизваха.
— Какви ги говориш, Джо?
Въздъхнах.
— Всичко е минало, Джени. Забрави го.
Тя сви рамене и изтръска цигарата. Пепелта не улучи пепелника.
— Както искаш.
Тишината надвисна между нас и се смеси със синкавия тютюнев дим.
Веднъж гледах как чапла пронизва с човка малка пъстърва в поток. Ръката на Дженифър правеше подобни пробождащи движения, за да угаси цигарата. И после като лакома чапла тя посегна към друга. Нежно сложих ръката си върху нейната. Дженифър ме погледна в очите. В очите й блесна надежда, но само за секунда. Тя измъкна ръката си и взе пакета. Запали и продължително дръпна от цигарата.