Читать «Жътваря» онлайн - страница 2

Дали докато бях войник в специалните части и участвах в мисии по издирване и унищожение, целящи премахване на тирани и терористи по света? Или след като се оттеглих и се залових да се боря с главорезите, престъпниците и мафиотите, които избираха за жертви хора, по-слаби от тях? Не мога да кажа с точност.

Може би всичко започна, когато слязох от боинга 737 на международното летище в Маями. Щях да намеря Джон Телфър в Съединените щати, но щях да открия и нещо, което щеше да подложи на крайно изпитание уменията ми. И безспорно щеше да има писъци.

Въпреки че издирването щеше да започне в тропическата горещина, задачата ми беше възложена преди два дни и на разстояние един океан. И тогава имаше писъци.

Беше като едно време. Приличах на хамелеон на фона на изрисуваните с графити стени, платна на художници с повече въображение, отколкото умения. Приклекнах. Земята беше осеяна със счупени стъкла и отломки. Наблизо изтрака влак на път за Манчестър Пикадили. По уличката се носеха първите страници на вестници от миналата седмица. Това обаче не беше всичко, което помръдваше. Смрадта беше непоносима. Смесица от урина и изпражнения.

Кръвта ми се смрази.

Завесите на дома на Дженифър Телфър потрепнаха.

Тя беше уплашена, но предполагам, че това можеше да се очаква. Знаеше, че съм там. И защо.

Не се страхуваше от мен.

Някои ме наричат съвестен гражданин. Тяхна работа. Аз предпочитам да мисля, че решавам проблеми. Когато си самотна майка с деца, заплашвани от насилници, викаш Джо Хънтър.

В края на улицата бавно се появи черно беемве.

Започва се.

Спрях пред жилищната сграда. От колата се разнасяше гангстерски рап. Музиката беше груба и агресивна, също като хората вътре. Те бяха трима: едва се забелязваха в дима от канабис. Точно както очаквах.

От беемвето слезе плешив мъж и надяна кожени ръкавици. От задната седалка се изхлузи друг, също толкова висок. За разлика от първия този беше дългурест и мършав. Двамата тръгнаха към дома на Дженифър.

Рап музиката заглуши стъпките ми. Шофьорът свиваше цигара с дрога и не ме забеляза. Разбра за присъствието ми едва когато отворих вратата.

— Какво става, мамка му? — успя да каже той, преди да го фрасна.

Прицелих се в коронарния синус и улучих десетката. Такъв удар може да се окаже фатален. Наречете ме състрадателен, ако искате, но го цапардосах само колкото да изпадне в безсъзнание.

На беевмето трябваше да има предупреждение от Министерството на здравеопазването. Използваните спринцовки бяха най-малкото. Внимателно хванах предпазния колан, от който ставаше хубава примка. Увих го около облегалката за глава и го затиснах с вратата. Така беше още по-добре.

Настигнах другите двама, преди да влязат в жилищната сграда.

Приведен и с шапка, смъкната над лицето, аз се промъкнах зад тях. Бях облечен в изцапани с повръщано панталони и яке и те видяха в мен само един безобиден клошар. Все едно бях невидим.

Изправих се и забих палеца и показалеца си в трахеята на плешивия. Той вдигна ръце към гърлото си и аз забих юмрук в слънчевия му сплит. Въздухът излезе от белите му дробове. Мъжът започна да се свлича на земята и срещна вдигнатото ми коляно. Строполи се тежко, но това нямаше значение, защото вече беше в безсъзнание.