Читать «Жътваря» онлайн - страница 3

Нямах време да изпитвам задоволство от работата си. Мършавият вече бъркаше в джоба си. Можеше да извади пистолет.

Сграбчих китката му, издърпах ръката му от джоба и видях, че държи нож.

— Това не е типично за теб, Шанк. — Извих китката му и се чу изпукване. Така по-лесно изтръгнах ножа от пръстите му.

Името му беше Питър Рамзи, боклук, който бе започнал престъпната си кариера с кражба на велосипеди в Оукуд Парк в Салфорд, но като всеки треторазреден гангстер харесваше прякора си. Предпочиташе нож, когато заплашваше отчаяни майки. Шанк можеше да изглежда страшен, докато размахваше кама, но на мен ми се виждаше жалък.

Хванах го за косата и притиснах кокалчетата на юмрука си в черепа му.

— Слушай внимателно — изръмжах аз. — Искам само едно. — Завъртях главата му към мен, за да ме погледне в очите. — Дженифър Телфър е извън сметките ти. Завинаги. Чу ли?

— Дженифър Тюлфър? Коя е тя?

Зашлевих го с всичка сила.

— Знаеш кого имам предвид — рекох и размахах ножа. — Кажи ми, че не си мислел, да я накълцаш. — Вдигнах острието под носа му и дъхът му замъгли стоманата. — Знаеш ли какво, Шанк? Кръвта ми се смразява от самата мисъл за това.

— Никого нямаше да накълцам — отвърна той.

— Добре. Тогава не ти трябва това. — Пуснах ножа в джоба на палтото си. — Ако отново те видя да се навърташ наоколо, ще те нараня лошо.

— Какво съм ти направил?

— Закачаш се с не когото трябва, ето какво. — Ударих го с опакото на дланта си в лицето, за да наблегна на думите си. — Излез оттук и не спирай да вървиш. Обърнеш ли се, ще връхлетя върху теб като разгневен рояк оси. Ясно ли е?

— Да, разбрах.

— Е, ще се видим някой път.

— Няма да ме видиш, ако аз те забележа пръв, противен психар!

— Повярвай, ако пътищата ни отново се пресекат, няма да ме видиш, когато се приближа до теб.

2

— Влез, Джо. Бързо.

Джак и Беатрис се бяха сгушили пред телевизора. Анимационният филм беше приковал вниманието им и те не ми отделиха повече от секунда. В краката им се търкаляха празни кутии, а топлината на газовия котлон изсушаваше остатъци от храна. До креслото беше захвърлена празна бутилка от вино и кутия от китайска храна, но не бяха останали от празненство.

Дженифър бързо затвори вратата. Зад гърба си чух издрънчаване на верига и залостване на резе.

— За в бъдеще няма да са ти необходими ключалки, Джени — рекох и свалих шапката и палтото си. — Шанк вече няма да те посещава.

Тя уви ръце около тялото си.

— Трябва да се тревожа за по-лоши неща от Шанк — промълви.

Четиринайсетгодишната ми работа като агент срещу тероризма вече ме беше убедила в това. Ако ми беше нужно напомняне, трябваше само да погледна хлапетата. Едва на четири и шест, те имаха вид на безкрайно мъдри по тези въпроси.

— Здравейте, деца. Какво гледате? Анимационни филмчета?

— „Спондж Боб“ — отвърна Джак.

— Панталоните му са квадратни — добави Беатрис.

— Интересно — отбелязах и учудено повдигнах вежди. Тя беше твърде малка, за да знае кой е Скалата, но оцени усилието. Смехът й беше като тиха музика, сякаш отново стана бебе. Издръжливостта на децата винаги изумява циника в мен.