Читать «Жътваря» онлайн - страница 115

Прекрачихме борда и едновременно скочихме до кръста във водата. Пясъкът мигновено напълни обувките ми и панталоните ми залепнаха. Забравих за неудобството, докато се приближавахме към гумената лодка.

— Кръв — отбеляза Ринк. Беше размазана по ръба на кея, сякаш нещо неподвижно и безжизнено бе влачено по пешеходната пътека. Надникнах в лодката. На дъното също имаше локва кръв. С Ринк се спогледахме. Всичката тази кръв не беше добър знак, че ще намерим Джон жив, но означаваше, че предчувствието ми се оказа вярно. Нямаше по-вероятно обяснение за наличието на гумената лодка там от това, че е докарала бегълци от взрива в Марина дел Рей.

Извадих пистолета си от кобура и го заредих. Ринк направи същото със своята пушка „Мозберг“. Тръгнахме по кея към плажа. Той вървеше вляво от мен. Пред нас имаше дървена къща с добре поддържана градина. До къщата беше паркиран прашен додж. Нямаше място за друго превозно средство, затова предположих, че Джон, ако все още беше жив, е в къщата. В известен смисъл това не беше добре и засили опасенията ми за вероятна ситуация със заложници, която не бих могъл да овладея.

Ринк вече беше пред мен и вървеше към къщата. Поех си дълбоко дъх и тръгнах по чакълената алея, водеща към вратата на вилата.

Капките кръв на прага потвърдиха страховете ми. Чух задавеното бръмчене на мотор, отместих поглед към лодката и видях, че капитанът се е вслушал в предупреждението ми. Запитах се дали вече е извикал подкрепление и огледах небето, търсейки хеликоптери, летящи към нас.

Нямаше нищо.

Само една моторница пореше вълните на около четиристотин метра на север. Дори от разстояние видях, че е частна лодка, затова не й обърнах повече внимание. Дори ако капитанът незабавно се беше обадил на властите, те все още бяха далеч. Това означаваше, че нямаме време за губене. Ако Джон беше вътре и особено в компанията на Жътваря, трябваше да предприема решителни действия, преди да пострадат невинни.

Ако имах възможност, щях да огледам мястото и да добия по-ясна представа срещу какво сме изправени. Заедно с Ринк щяхме да измислим план как да подходим, но както винаги Законът на Мърфи надделя. Можех само да се надявам, че хаосът ще бъде в наша полза, както бе ставало безброй пъти в миналото.

Нямах избор, освен да атакувам мрежестата врата, да вдигна крак, да я разбия и да връхлетя в бурята, която неминуемо щеше да последва.

И направих точно това.

34

На пръв поглед домът беше хубав.

Напомни ми за къщата на дядо и баба.

Като размислих обаче, споменът за техния дом ми каза всичко, от което се страхувах.

В тази къща имаше злокачествен тумор.

За да се огряват от слънцето, всички тези къщи на плажа бяха построени с лице към океана. Зад вратата, която разбих, имаше вестибюл, водещ право към просторна всекидневна от едната страна и спалня от другата. В задната част сигурно имаше кухня и вероятно сервизно помещение, но в момента те не ме интересуваха.

Тръгнах.

Вниманието ми беше приковано вляво, докато завивах към всекидневната. Видях трупа на голямо куче, което лежеше до своя втренчил се в тавана стопанин. Мъжът безспорно беше мъртъв. Гърлото му беше прерязано и очите му бяха помътнели и изцъклени. Устата му беше отворена от шок и на изкривените му устни бе полепнала розова пяна. Другото, което забелязах по време на наносекундата на ужас, беше, че лявата му ръка е отрязана в китката. Жътваря показваше старите си номера.