Читать «Жътваря» онлайн - страница 113

— Не, чувството, че ако бях на тяхно място, и аз щях да се отправя на юг.

— Ако са оцелели.

— Няма съмнение, Ринк. Мъжът с Джон си знае работата. Само човек с военна подготовка може да се качи на яхта, пълна с въоръжени хора, и накрая да я взриви.

— Освен ако няма другите важни качества — луд за връзване, повече кураж, отколкото разум, и да е най-големият късметлия в света. — Той повдигна вежди, подканвайки ме да изкажа несъгласие.

Свих рамене и се преместих до него на перилата. Вълните под нас се пенеха като искрящ фосфор на тъмносиния фон на океана.

— Може би притежава и трите — рекох. — И подготовка, и другите качества. Със сигурност е имал план за бягство.

— Да, има логика — съгласи се Ринк. — Отправя се към морето, за да избегне кордона от сини лампи, които се струпват на пристанището.

— Бреговата охрана има база на север. И аз бих постъпил така — добавих и приятелят ми кимна.

— Но кой е този човек? Мислиш ли, че е Жътваря, за когото тръбят медиите?

— Трябва да е той. — Това би обяснило защо отпечатъците на Джон се появиха във връзка с убийствата на двойката в мотела. По някакъв начин Джон се е забъркал в нещо, далеч надвишаващо способностите му да се измъкне. Единственото, което все още не мога да разбера, е каква роля играе в цялата история. Не мога да повярвам, че е доброволен участник в убийство.

Ринк пое въздух през зъби.

— Може би не го познаваш добре.

— Непрекъснато го повтаряш. Вероятно имаш право, Ринк, но докато не се докаже, че греша, предпочитам да го смятам за невинен.

— Да, но ако се е променил? Ако брат ти е придобил вкус към убийствата и е доброволен участник?

Не отговорих веднага и се втренчих в хоризонта. Разсъдъкът ми се замъгли като неясната точка, където се срещат небето и океанът. Обърнах се към Ринк и видях, че ме гледа изпитателно, както често прави. Примигах бавно.

— Ако случаят е такъв, мотивите ми да го намеря се променят.

Ринк кимна всезнаещо, вдигна ръка и я сложи на рамото ми.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

Викът зад нас ме накара да се обърна. Присвих очи и се вгледах в капитана на лодката.

Той развълнувано сочеше към брега и показваше нещо на малко повече от петстотин метра. За мен не беше нищо повече от лодка, завързана за кея до дъсчената пешеходна пътека.

С Ринк отидохме в каютата на капитана, който се усмихваше.

— Гумената лодка ей там е от „Утринна звезда“ — обяви той и пресилено кимна.

— „Утринна звезда“ е една от яхтите, закотвени в пристанището, така ли? — попитах.

Капитанът щракна с пръсти и после насочи възлестия си показалец към мен.

— Бързо схващаш.

— Откъде си сигурен? — попита Ринк.

Капитанът учудено повдигна вежди.

— Цял живот работя на лодки. Знам коя на кого е. И не само това, но и ако погледнете рисунката на мотора, ще видите, че е петолъчна звезда, изгряваща над морето, а не слънцето.

Присвих очи и се загледах. Едва виждах извънбордовия мотор, още по-малко какво е нарисувано на него. Отместих очи към капитана, който пак се ухили.