Читать «Жътваря» онлайн - страница 100

Двамата латиноамериканци влязоха във вътрешността на комплекса. Единият възнагради пазача с потупване по рамото и охранителят придоби такъв вид, сякаш беше готов да козирува. Той още стоеше с ръка на отворената порта и гледаше как двамата мъже се отправят към завързаната яхта, когато Каин се приближи до него.

— Извинете — каза и пазачът се обърна. Лицето му сияеше като на подлизурко.

— Да? С какво мога да ви помогна?

— Аз съм специален агент Кенеди от ФБР. И първо, понижете тон. — Тувал говореше така, сякаш щеше да му предаде изключително важно съобщение. Заинтригуван, пазачът го погледна в очакване. Каин се наведе и зашепна: — Въпросът е извънредно деликатен. — Той заведе пазача обратно към будката. — Може ли да поговорим вътре?

Запленен от мистерията на мига, пазачът дори отвори вратата и позволи на Тувал да влезе. В тясната затворена стаичка миришеше на пот като в съблекалня.

Каин бутна охранителя да седне на единствения стол. Човекът не възрази, сякаш прие нахлуването в личното му пространство като тайната среща.

— Какво ви казаха двамата мъже, които току-що влязоха?

— Казаха, че работят за правителството — веднага отговори пазачът. — Агенти Рамос и Ескуера. Искаха да знаят къде е яхтата на господин Карсън. Защо питате?

— Защото аз съм истински правителствен агент, а те не са.

— Твърдите, че значките им са фалшиви?

— Като бюста на Памела Андерсън.

Охранителят изглеждаше поразен от избора му на думи.

— Не знаех — каза след кратка пауза, сякаш се извиняваше.

Тувал не можа да прецени дали пазачът има предвид значките на двамата латиноамериканци или най-ценните атрибути на Пами, но прогони мисълта от главата си, без да се усмихне.

— Те са международни наркотрафиканти и се готвя да ги арестувам.

— Така ли? Съвсем сам? Нямате ли подкрепления?

Каин разкаяно поклати глава.

— Разделихме се с партньора ми. Не си нося дори проклетия предавател, за да се свържа с него. Онези типове са адски добри. Следим ги от няколко месеца. Щом ги забелязах, се наложи да тръгна след тях.

Пазачът кимаше на всяка нова информация, която Тувал му съобщаваше.

— Искате ли да се обадя по телефона за помощ?

— Ще ви бъда благодарен.

— Няма проблем — рече охранителят и се обърна. Взе слушалката и я доближи до ухото си. Каин беше доволен, че е отвлякъл вниманието му. Освен това пазачът седеше на стола и минувачите отвън не го виждаха. Тувал се престори, че гледа през прозореца, наведе се над пазача и извади ножа за чистене на риба.

— На кого да се обадя? — попита мъжът. — На ФБР?

— 911 ще свърши работа. Може би е най-добре да повикате линейка.

Пазачът не долови промяната в тона му, нито наситеното с конкретен смисъл изречение. Всъщност не усети нищо освен натиска на Каин върху рамото си. Вдигна глава и извърна лице и Тувал прокара ножа по гърлото му. Пазачът инстинктивно пусна телефонната слушалка и протегна ръце към гърлото си, но вече бе загубил контрол върху крайниците си и дланите му безполезно се свлякоха върху гърдите. От прерязаните му артерии рукна кръв. Каин го задържа изправен за раменете, за да не му позволи да стане. Пазачът изпружи крака и се свлече в локвата кръв под него.