Читать «Жътваря» онлайн - страница 99

„Стига толкова“ — помисли си.

Телфър щеше да загуби много, ако полицията се намесеше. Животът му отново щеше да бъде в неговите ръце и по всяка вероятност щеше да вземе парите, но може би ченгетата щяха да погнат него и деловия му партньор.

Тувал знаеше как функционира умът на крадеца и вярваше, че Телфър ще приключи сделката и ще се върне при него с надеждата да избяга и да вземе парите, когато му се предостави възможност. Ако ролите се разменяха, Каин щеше да направи точно това. Ето защо можеше само да чака, да печели време и да поеме контрола, щом Телфър се върне с парите.

Можеше да се наслаждава на слънчевата светлина. И на кафето.

И в същия миг видя двамата мъже.

Бяха мургави, с къдрави коси и мустачки. Носеха копринени костюми и кожени мокасини на бос крак. Приличаха си толкова много, сякаш бяха братя. Единствената разлика беше, че по-ниският имаше превръзка на ухото.

Имаше и нещо друго. Носеха оръжия. Не демонстративно, а затъкнати отзад в панталоните. Каин забеляза издайническата издутина на гърба им, докато минаваха покрай него. Не разбра какво казват, защото не само разговаряха шепнешком, но и на испански или португалски. Тувал говореше пет езика, но за съжаление нито един от Средиземноморието.

Обикновено присъствието на мъжете не би го разтревожило. На пристанището често се разхождаха въоръжени охранители. В тези мъже обаче имаше нещо, което задейства вътрешната му алармена система. Потайното им приближаване към портата беше злонамерено, както и погледите им към яхтата, на която Телфър се беше качил, и кимането един на друг. Освен това те вървяха, като несъзнателно често поглеждаха. Толкова очевидно се опитваха да не бият на очи, че присъствието им беше натрапчиво.

Каин се намръщи. Повече не можеше да седи със скръстени ръце. Той изсипа шепа монети на масата, стана и изгълта остатъка от еспресото. След това се протегна и тръгна след двамата мъже. За разлика от тях вървеше близо до входовете на кафенетата и бутиците покрай пристанището и използваше прикритието си на зяпащ витрините турист, за да замаскира интереса си към двойката. Незабелязано се приближи на два метра от тях.

Те продължаваха да разговарят шепнешком, но Каин долови една дума. Споменаха я два пъти. Име. Телфър. И той разбра, че хората, от които Джон бяга, най-после са го открили.

Каква дилема! Но и предизвикателство. Тувал се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и погали сувенирите. Реши, че много скоро ще добави още кости към колекцията си.

Доволен, той видя как двамата латиноамериканци се приближиха до портата и поздравиха пазача в будката от другата страна. Пазачът излезе. Изглеждаше смешен в светлосинята си риза, дълги до коленете бермуди, платнени обувки и шапка с козирка, закачливо килната над загорялото му от слънцето лице.

Единият мъж му показа нещо. Каин го зърна само за миг, но видя значка на кожен портфейл. Пазачът явно остана впечатлен и се наведе да отключи портата.

Усмивката на Тувал стана кисела. Всеки по-предприемчив човек можеше да си набави фалшиви документи. Пазачът се нуждаеше от хубав ритник по задника, че не обърна повече внимание на значката на мъжа. По всяка вероятност той беше провалил се кандидат за ченге и се кланяше на онези с истинските значки. Подмазвачеството му беше отблъскващо.