Читать «Жътваря» онлайн - страница 102

Джон Телфър седеше на стол до маса със стъклен плот, а срещу него се беше настанил по-възрастен мъж с разкопчана риза и светлокафяви панталони. Косата и кичурите, подаващи се от гърдите му, бяха прошарени и контрастираха на фона на тъмния му слънчев загар. Каин реши, че това е Карсън.

На масата беше раницата на Телфър, отворена, за да покаже фалшивото съкровище вътре. Тувал предположи, че в затвореното куфарче до нея са седемстотинте хиляди долара. Двамата латиноамериканци стояха с гръб към него. Той забеляза, че още не са извадили оръжията си, но другите двама го бяха сторили. И те бяха охрана като наръгания с ловджийската кама. Мъжете с безмилостни лица от двете страни на Телфър предпазливо наблюдаваха латиноамериканците.

Каин долови движение над него. Погледна нагоре, готов да вдигне пистолета, и видя млада жена по бикини, която забърза навън.

Щеше да стане едното от две неща. Кучката щеше да прояви разум и да слезе от яхтата или щеше да вдигне шум и да предупреди богатия си покровител. Той не искаше да рискува в случай, че станеше второто. Трябваше да действа веднага, докато елементът на изненада все още беше на негова страна. С решението дойде и действието. Имаше само шест патрона и всеки един трябваше да попадне в целта. В такъв случай първо охраната.

Пристъпи до вратата. Едното плъзгащо се крило беше отворено. Той влезе и беше само на три метра от първия пазач, когато вдигна пистолета и стреля. Главата на мъжа се взриви на черешовочервени парченца.

И после настъпи хаос. Хаосът го устройваше. Той съществуваше в царството на хаоса.

Телфър вдигна глава. На лицето му се изписа стъписване и облекчение. Латиноамериканците се завъртяха и бръкнаха за оръжията си, а вторият охранител вече се приближаваше към Каин. Само Карсън прояви благоразумието да се хвърли на пода и да се опита да избяга под кухненския плот.

Тувал изсумтя и застреля втория пазач. Улучи го в дясното рамо. Мъжът падна, но той веднага разбра, че не е мъртъв. Това обаче нямаше значение. Човекът изпусна пистолета си и Тувал видя, че Телфър е запазил присъствие на духа и го взе.

Двамата латиноамериканци бяха следващите. Каин стреля в онзи с превръзката на ухото. Уцели го в бедрото и мъжът отскочи назад. Куршумът го завъртя и човекът се строполи на пода в краката на приятеля си. Вторият латиноамериканец изваждаше пистолета си да стреля и той осъзна, че е време да действа, но вместо да се хвърли да намери укритие, се втурна в стаята и изкрещя:

— Размърдай си задника, Телфър!

Вторият латиноамериканец стреля, но не по него, както Каин се надяваше, а по Джон. Куршумът се заби в облегалката на стола, точно там, където преди миг беше главата му. Джон се беше навел над стъклената маса и протягаше ръце към куфарчето. Докато латиноамериканецът отново се прицелваше в Телфър, Тувал го простреля два пъти — веднъж в корема и после в челюстта. Мъжът политна назад, оставяйки диря от кръв, която заблестя на светлината на полилеите.