Читать «Жътваря» онлайн - страница 101

Не отне много време.

Умря, преди двамата латиноамериканци да стигнат до яхтата на Карсън.

— Некадърник — каза Тувал на нечуващия пазач. — Нищо чудно, че са ти отказали да станеш полицай.

Нямаше време да вземе сувенири и спря само да смъкне щората, която закри вътрешността на будката от любопитни погледи отвън. Бръкна в джоба на охранителя, извади връзка ключове, излезе и заключи вратата.

Двамата мними агенти бяха застанали долу пред трапа, водещ към яхтата на Карсън. На лодката имаше трети човек и бе притиснал предавател до ухото си. Каин тръгна към тях и видя, че той кимна, а двамата латиноамериканци се заизкачваха.

— Какво става тук? — зачуди се на глас Тувал. От обясненията на Телфър беше останал с убеждението, че човекът, от когото бе откраднал плаките, е наел преследвачите, и господин Карсън, собственикът на яхтата, е съперник на работодателя им. Тогава как двамата латиноамериканци получиха свободен достъп до лодката?

Изводът беше един — двойна игра. Не можеше да е друго. Бяха натопили Телфър. И Каин щеше да пострада. Това го ядоса.

Той ускори крачка. Обувките му скърцаха по пешеходната пътека. Пъхна ръка в колана и извади пистолета, а с другата ръка измъкна ловджийската кама.

Когато му оставаха само двайсетина метра, чу силни гласове и забърза. Не се опитваше да направи безумен опит да спаси кожата на Телфър, нито да гарантира, че ще получи парите. Просто не можеше да устои на импулса, който го тласкаше напред.

На десетина метра от яхтата чу груб смях и после думите:

— Мислиш, че ще поведа война с Хендриксън заради теб, проклет тъпако?

— Ти си негодник, Карсън — каза Телфър. — А аз ти вярвах.

— Жалко — отвърна другият. — Нека ти бъде за урок. Парите решават всичко, а не празните приказки, приятелю мой.

— Ах, ти…

— Млъкни! — изрева единият латиноамериканец. — Идваш с нас, Телфър. Жив или мъртъв, не ми пука.

Тувал стигна до трапа и без да спира, го изкачи с два скока. Стъпи на палубата и видя мъжа с предавателя. Реши, че е пазач, вероятно един от неколцината, които охраняваха яхтата. Появата на Каин го накара да се обърне. Преди изненадата да се изпише на лицето му, той се озова пред него. Мъжът изсумтя, наведе глава и видя дръжката на ловджийския нож да стърчи от гърдите му.

— Да, млъкни — насърчи го Каин и натисна надолу дръжката. По закона на лоста върхът се вряза нагоре. Двайсет и четирите сантиметра наточена стомана лесно намериха долните камери на сърцето на мъжа. Той умря, преди да издаде звук. Тувал го положи на палубата, извади камата, избърса я в панталоните му и се обърна към каютата.

Яхтата беше огромна и каютите бяха луксозни като в петзвезден хотел. Широки плъзгащи се врати водеха към елегантно обзаведена всекидневна. Всичко беше от кристал и великолепна естествена кожа. Имаше дори полилеи. Грамаден плазмен телевизор със сателитна връзка заемаше по-голямата част от близката стена. Вътре имаше шест души.