Читать «Жътваря» онлайн - страница 98

Зад двуметровата бетонна ограда имаше яхта, която струваше повече от пет милиона долара. В района дори бетонът не беше обикновен и евтин. По цялата му дължина имаше ярка фреска, грижливо изрисувана в небесносиньо, смарагдовозелено и ослепителнобяло. Отвъд се чуваше плисък на вълни и скърцане и шумолене на лодки, завързани в пристана. Чайки кръжаха над мачтите, които се поклащаха като гора.

Въпреки че не му се искаше, Каин бе позволил на Телфър да влезе сам в частното пристанище. Преди да се съгласи, той се бе уверил, че единственият изход освен откритото море е порта от ковано желязо на трийсетина метра вдясно. Разбира се, сделката можеше да бъде сключена само по този начин. Джон възрази, че купувачът ще изпадне в паника, ако види непознат да го следва до лодката. По всяка вероятност щеше да предположи, че Телфър го е предал. Тогава щеше да откаже да преговаря или по-лошото, да изхвърли Джон и Каин на дъното на морето след прилива.

Тувал трябваше да се съгласи. Нямаше желание да отстъпва нито чантата с благините, нито пленника, но ако се качеше на яхтата с пистолет, насочен срещу Телфър, можеше да се прости с обещаното богатство и разчистването на сметките, което все още планираше за крадеца.

Сервитьорката му донесе кафе в чаша колкото напръстник. Каин го изпи на един дъх и поръча второ. Жената му хвърли поглед, който той посрещна намръщено, и отиде да вземе друго кафе.

— Нека бъде двойно — подвикна Тувал след нея, сякаш поръчваше уиски в кръчма в Дивия запад.

Тя се върна, този път донесе по-голяма чаша, остави я на масата и забърза, преди Каин да отнеме повече от ценното й време. Обслужването, изглежда, беше запазено за отрепките, които идваха да оглеждат яхтите на тузарите.

Петнайсет минути изминаха без раздвижване. Тувал беше убеден, че Телфър не се е измъкнал незабелязано, освен ако не бе плувал с акваланги под вълните.

Въпреки това започна да изпитва безпокойство.

Петнайсет минути не беше много време да сключиш сделка за седемстотин хиляди долара, но на него му се сториха прекалено дълги. В съзнанието му започнаха да се разиграват различни сценарии и той разбра, че няма да издържи още пет минути. Вътрешният му радар работеше скорострелно.

Ами, ако Телфър беше приключил сделката и после бе помолил деловия си партньор да му помогне да избяга? Ако вече бяха извикали ченгетата и им бяха казали, че убиец, направил самопризнания, седи отвън и пие кафе на пристанището? Ами, ако цивилни детективи се промъкваха към него, преоблечени като богаташи в костюми на Армани?

Тувал крадешком огледа пешеходната пътека. Възможно ли беше полицаите да се преструват на туристи, които като него се правят, че разглеждат елегантните яхти? „Приближават ли се към мен?“ — запита се той.

Това беше достатъчно, за да го накара да се размърда неспокойно. Не обичаше да го прави. Той караше другите да се размърдват неспокойно.