Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 9

На млади години Ирис лансираше новите моди, беше се сдобила с куп дипломи, бе съблазнила всички мъже. Ирис не живееше, Ирис не дишаше — Ирис царуваше.

Още двайсетгодишна отлетя за Щатите, за да следва в Ню Йорк, в Колумбийския университет, специалност кино. След шест години се дипломира и като първенец на випуска й се падна шансът да направи трийсетминутен филм. Всяка година двамата най-добри студенти получаваха определен бюджет, за да заснемат филм. Ирис беше едната щастливка. Другият, млад унгарец, загадъчен рошав великан, се бе възползвал от церемонията по награждаването, за да я целуне зад кулисите. Случката стана част от семейната хроника. Бъдещето на Ирис бе изписано с големи бели букви на хълма на Холивуд. Но един ден без предупреждение, без изобщо някой нещо да заподозре, Ирис взе, че се омъжи. Беше на трийсет, току-що се бе върнала от Щатите, където бе грабнала наградата на независимия фестивал „Сънданс“, правеше планове да заснеме пълнометражен филм, за който се говореше, че бил многообещаващ. Някакъв продуцент бил дал принципното си съгласие и… Ирис се отказала. Без никакво обяснение — тя никога не се оправдаваше. Върна се във Франция и се омъжи.

В бяла булчинска рокля, с граждански и църковен ритуал. В деня на сватбата залата на гражданското щеше да се пръсне по шевовете. Наложи се да внесат допълнителни столове и да се примирят с любопитните погледи на накацалите по перваза зяпачи. Присъстващите, притаили дъх, очакваха да я видят как съблича роклята си, появява се гола и виква като във филм: „Шегичка!“

Нищо подобно не се случи.

Изглеждаше покорена и влюбена. В някой си Филип Дюпен, който мъркаше доволно, издокаран във фрак. „Кой ли е той? Какъв ли е?“, питаха се помежду си гостите, оглеждайки го крадешком. Съвършено непознат. Ирис разказваше как се запознали в самолета и как това било love at first sight. Впрочем въпросният Филип Дюпен бе хубав мъж. Потвърждаваха го жадните погледи, с които жените го следяха, него, един от най-красивите мъже на планетата! Стърчеше с цяла глава над тълпата приятели на съпругата си, равнодушен, снизходителен и леко развеселен. „А с какво се занимава? С някакъв бизнес… А защо толкова са се разбързали да се женят? Мислиш ли, че…“ Чудеха се и нямаше за какво да се хванат. Подобно на младоженеца, и родителите му наблюдаваха присъстващите с леко пренебрежение, което подсказваше, че синът им встъпва в неравен брак. Гостите си тръгнаха разочаровани. Ирис изведнъж бе престанала да ги интересува, вече не мечтаеха за нея. Точно обратното, тя се бе оказала отчайващо нормална, с което бе проявила ужасно лош вкус. За някои тя вече принадлежеше към миналото. Беше се сгромолясала от пиедестала и короната й се търкулна с оглушително дрънчене.