Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 7

Сега, когато вече се виждаше краят на спестяванията, присъщият му оптимизъм започна да се пропуква. Особено след като паднеше нощта. Будеше се към три сутринта, измъкваше се тихичко от завивките, наливаше си едно уиски и лягаше на дивана в хола пред телевизора. С чаша в ръка и с дистанционното в другата дълго прескачаше от канал на канал. Досега винаги се беше чувствал силен, мъдър, прозорлив. Не коментираше грешките на колегите си, но си казваше: „На мен това не може да ми се случи! Защото аз знам!“ Когато разбра за смяната на собствениците и за евентуалните уволнения, си каза, че десет години служба в „Гънман & Ко“ са равнозначни на истински договор, те няма да го изхвърлят току-така!

Оказа се един от първите отстранени. Всъщност първият, когото уволниха.

Пъхна юмрук в джоба на панталона си с такава сила, че подплатата се разкъса с остър звук, който го накара да изскърца със зъби. Изкриви лице в ядна гримаса, тръсна глава, обърна се към кухнята, към жена си, за да я помоли да го зашие, но си припомни, че се изнася, че си приготвя куфара. Обърна джобовете — и двата бяха с дупки.

Отпусна се тежко на леглото и се втренчи във върховете на обувките си.

Отчайващо е да си търсиш работа, превръщаш се в номер, в плик с пощенска марка. Тези мисли не го напускаха и в прегръдките на Милен. Обясняваше й какво ще направи от деня, в който започне собствен бизнес. „С моя опит — повтаряше й той, — с моя опит…“ Много бил обикалял по широкия свят, говорел английски и испански, умеел да води счетоводство, носел на студ и жега, на прахоляци и на мусони, издържал на комари и влечуги. Тя го изслушваше. И му вярваше. От родителите си бе наследила малко спестени пари, които той все още не се съгласяваше да приеме. Все още не губеше надежда да намери сигурен съдружник, с когото да се впусне в приключението.

Запозна се с нея, когато заведе Ортанс на фризьор за дванайсетия й рожден ден. Милен толкова се впечатли от самоуверената малка госпожица, че предложи да й направи ноктите. Ортанс се остави в ръцете й така, сякаш й оказваше услуга. Когато отиде да я прибере, Милен му заяви: „Дъщеря ви е истинска кралска особа.“ Оттогава, когато й останеше свободно време, тя полираше ноктите на детето и Ортанс си тръгваше с разперени пръсти, загледана в бляскавите си нокти. Приятно му бе в компанията на Милен. Тя беше дребна жизнена блондинка с белоснежна кожа, срамежлива и неуверена. В присъствието й се чувстваше комфортно и го изпълваше увереност.

Захвана да сваля от закачалките костюмите си, до един с отлична кройка и ушити от най-фини платове. Да, бе имал пари, при това немалко. Обичаше да харчи. „И пак ще имам — заяви на висок глас. — Животът не свършва на четирийсет години, приятелю! Не, не свършва!“ Куфарът бе готов. За да поотложи тръгването, се престори, че търси бутонелите си, бъбреше на глас с надеждата Жозефин да го чуе и да го помоли да остане.