Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 12

Жозефин от своя страна също се питаше как е могла да изкара девет месеца в утробата на тази жена, за която казваха, че била нейна майка.

В деня, в който я назначиха в Националния център за научни изследвания (НЦНИ) — одобриха трима от общо сто двайсет и тримата кандидати! — и се втурна към телефона да съобщи новината на майка си и на Ирис, й се наложи да повтаря, да крещи до прегракване, понеже нито едната, нито другата не разбираха защо е толкова ентусиазирана! НЦНИ? За какъв дявол се набутваш в тази каторга?

Налагаше се да се примири с очевидния факт: те чисто и просто не се интересуваха от нея. Подозираше го от известно време, но в този ден подозрението се беше потвърдило. Единствено сватбата и с Антоан пробуди до известна степен любопитството им. Когато най-после се омъжи, стана по-разбираема. Повече не беше малкият неугледен гений, превърна се в жена като всички останали, със сърце, трептящо в очакване да бъде покорено, утроба, която чака да бъде оплодена, и апартамент, който се нуждаеше от мебелиране.

Твърде скоро обаче госпожа майка им и Ирис разочаровани започнаха да бият отбой: Антоан не ставаше за нищо. Пътят на косата му беше прекалено прав — никакъв чар, чорапите му прекалено къси — никаква класа, заплатата му недостатъчна и със съмнителен произход — да се търгува с оръжие е неморално! И най-важното, най-важното, той толкова се притесняваше от роднините на Жо, че от самото им присъствие плувваше в пот. Като изобщо не ставаше дума за леко изпотяване, предизвикващо дискретни полукръгове под мишниците, а за обилно потене, от което ризата му се наквасваше и той беше принуден да се оттегли, за да се приведе в ред. Подобна беда не можеше да мине незабелязана и притесняваше околните. При това го сполетяваше единствено в присъствието на новите му роднини. Не го бе сполетявала нито веднъж, когато работеше в „Гънман & Ко“. Нито веднъж. „Сигурно защото си постоянно на открито — мъчеше се да обясни неудобното явление Жозефин, подавайки му чиста риза, каквато носеше в чантата си при всяка семейна сбирка. — Никога няма да можеш да работиш затворен в офис!“