Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 14

Жозефин не отговори. Зачовърка с нокът ръба на облицованата с гетинакс маса, докато се оформи малко черно топче, което изстреля напосоки.

Ирис отново взе думата. Пак беше сменила тона. Сега говореше с тих и изкусителен глас, който й подейства успокояващо и я накара да се отпусне, при което сълзите й отново рукнаха.

— Аз съм на твоя страна, мила моя, знаеш, че винаги съм готова да ти помогна и никога няма да те оставя. Обичам те, както обичам себе си, което не е малко, повярвай!

Жозефин се засмя тихо. Ирис можеше да е толкова забавна! Като се сетеше само как се смееха като луди, преди да се омъжи. После се бе превърнала в дама, ужасно отговорна и много заета дама. Каква ли двойка представляваха двамата с Филип? Никога не ги бе виждала да се държат естествено, да се гледат с нежност или да се целуват. Сякаш винаги бяха на сцена.

На входната врата се звънна и Жозефин се стресна.

— Сигурно са момичетата… Оставям те и моля ти се, нито дума утре вечер. Не искам случилото се да се превръща в единствената тема за разговор!

— Разбрано, до утре. И не забравяй старото заклинание: Храс и Хрус схрускаха големия Хрис, който искаше да ги изхруска!

Жозефин остави слушалката на вилката, избърса си ръцете, свали престилката, извади молива от косата си, прекара пръсти през нея, за да бухне, и изтича да отвори вратата. Без да поздрави майка си, без дори да я погледне, Ортанс се втурна първа в антрето.

— Татко тук ли е? Получих петица на писмения преразказ! На това отгоре при онази мръсница госпожа Рюфон!

— Ортанс, моля те, бъди по-почтителна! Тя е твоята учителка по френски.

— Да бе, тя е дърта крава.

Момичето не се разбърза да целуне майка си или да забие зъби в парче хляб. Не хвърли на земята чантата, палтото си, а остави чантата и свали дрехата си с изисканата грация на девойка на първия бал, която поверява дългото си манто на гардеробиера.

— Няма ли да целунеш мама? — попита Жозефин, долавяйки с раздразнение нотка на молба в гласа си.

Ортанс подаде на майка си нежната си като кадифе буза, повдигнала с две ръце гъстата си кестенява коса с рижи оттенъци, за да се поразхлади.

— Каква горещина! Тропическа жега, както би казал татко.

— Целуни ме и ти, скъпа — примоли се Жозефин, жертвайки без остатък достойнството си.

— Мамо, знаеш, че не обичам, когато ставаш такава лепка. — Тя докосна едва-едва бузата на майка си и веднага се осведоми: — Какво имаме за обяд?

Отиде до печката и повдигна капака на тенджерата, очаквайки да види нещо вкусно. Беше едва на четиринайсет, а вече се държеше като жена и изглеждаше като жена. Облечена бе доста скромно, но навитите ръкави на закопчаната догоре блуза, брошката и стегнатата с широк колан талия я превръщаха от ученичка в модна картинка. Косата й с цвят на мед подчертаваше бялата й кожа, а големите й зелени очи винаги гледаха малко учудено и леко пренебрежително, с което държеше другите на разстояние. Ако трябваше да има дума, специално създадена за Ортанс, то тази дума би била „дистанция“. От кого ли бе наследила това безразличие, удивяваше се Жозефин всеки път, когато погледнеше дъщеря си. Не от нея във всеки случай. Тя беше жалка смотанячка в сравнение с дъщеря си!