Читать «Живот след живота» онлайн - страница 233

— Така ли? — оживи се Алексей. — Е, тогава ще се съблека и ще се настаня в трапезарията, а ти ще ме обслужваш със своята феерична рокля. И между другото, може ли най-сетне да дойдеш и да целунеш мъжа си след дългата раздяла?

Той протегна ръце и Настя силно се притисна до него. Колко хубаво, че той дойде!

Кифличките се оказаха невероятно вкусни и дори нес кафето не се стори на Настя отвратително, както друг път.

— Слушай, аз вече започвам да обичам и уважавам твоята Тамара — говореше Чистяков с пълна уста. — Тя е не само добра фризьорка и талантлива шивачка, но и превъзходна кулинарка. Какви други достойнства има?

— Умна е. Има добро чувство за хумор. И е достатъчно корава, за да се противопоставя на Бегорски и да не обръща внимание на капризите му.

— Сериозно? — вдигна вежди Алексей. — Е, наистина изобилства от положителни черти. Не е лесно човек да се противопоставя на твоя Бегорски.

— Той не е мой — запротестира Настя.

— Няма значение. Той просто ме изнасили, преди да тръгна за насам. Имах глупостта да му се обадя — нали ми беше оставил телефона си, когато ми диктуваше какви дрехи да ти подготвя. Обадих се и го попитах как ще е най-добре да стигна до вашия Томилин — с влак или по друг начин. Щом чу, че се каня да идвам при теб, той реши, че веднага трябва да вземе процеса на моето пътуване в свои ръце, и започна подробно да ми описва как да се облека, какво да взема, за какъв вагон да купя билет, изобщо ми взе акъла. Щом твоята Тамара наистина е толкова чудесна, за кой дявол й е притрябвал тоя досадник?

Настя сви рамене.

— Сигурно е любов. Доколкото разбрах, те се познават от деца, от тринайсет- или от петнайсетгодишни, като нас с теб. Сигурно е свикнала с него и не се дразни от странностите му.

— Ами да — кимна Льоша, — това е разбираемо, нали и аз свикнах с теб и нищо — живея някак, макар че нито един друг мъж няма да те изтърпи и три дни.

— Не се знае кой с кого е свикнал — обиди се Настя. — И ти си голям чешит. Добре, хайде да кроим плановете.

— Хайде — с готовност се съгласи той. — Значи, сега аз вземам душ и се преобличам, после ти надълго и нашироко ми разказваш какви такива страшни престъпления си разкрила тук, а аз през това време като арабски шейх се излежавам на дивана и дояждам кифличките. После излизаме на разходка, ти ми показваш имението и ме запознаваш със своето кученце. После отиваме да обядваме някъде. А после лично аз си лягам да спя, защото човек с моя ръст не може да се наспи на легло като онези във вагоните.

— Ами аз?

— А ти ще охраняваш съня ми. Може да почетеш нещо — милостиво й разреши Чистяков. — Когато се наспя, вземаме колата и отиваме да разгледаме града, ти ми показваш всички места, свързани с твоето разследване, и отново се разхождаме, и пием кафе в някое малко кафене, и ядем пасти. После вечеряме и сядаме пред телевизора. И до пет сутринта гледаме Олимпиадата. Да, не бива да забравяме да купим някаква храна за през нощта — някакви ядки, бонбони, бисквитки, за да има какво да гризкаме на нервна почва. Харесва ли ти моят план?