Читать «Живот след живота» онлайн - страница 231

Така и стана. Роман Ярцев се превърна в единствения и най-реален заподозрян в убийство от ревност към жена си и нейния любовник… Но какво не бе предвидил Федулов? Къде бе сбъркал? Та нали всичко беше толкова внимателно обмислено, толкова грижливо изпълнено…

* * *

Настя скочи от леглото няколко минути преди будилникът да звънне — беше го настроила за 6,30 сутринта. В седем и няколко минути пристига влакът, с който идва Чистяков, и до неговото идване в имението тя вече трябва да е измита и облечена… Господи, дано Тамара успее! „Каква съм глупачка — кореше се тя, докато се миеше и изцеждаше паста върху четката за зъби, — защо толкова дълго се съпротивлявах на Тамара? Трябваше веднага да се съглася за новата рокля, а не да се инатя, тогава тя вече спокойно щеше да виси в гардероба и да чака пристигането на Льошка. Тамара обеща, че ще успее да я доушие. Ами ако не успее? Няма да се получи никаква изненада.“

След като се изми, тя прокара четка по идеално подредената си прическа, навлече анцуга и хукна към втория етаж при Тамара. Вратата не беше заключена, значи, Тамара вече бе станала. Или изобщо не бе си лягала.

— Е, как е, Тамарочка? Успяваме ли? — запъхтяно попита Настя, нахлувайки в ателието, където Тамара, застанала до ярка лампа, разглеждаше някакъв плат.

Тя погледна Настя над очилата си и се засмя.

— Вече успяхме. Завърших я преди десетина минути. Събличайте се, да я видим.

Настя бързо съблече анцуга, облече новата рокля и застана пред огледалото. Страхотно! Не беше голям шок, защото вече бе виждала всичко това при пробите, така че спокойно се съвзе от смайването. Но възхищението пред майсторството и фантазията на Тамара Виноградова си беше все така огромно. С тази рокля тя вече не бе предишната Настя Каменская, беше някаква друга жена — нова, непозната и много красива. Уверена в себе си, независима и безстрашна.

— Вие сте вълшебница! — каза искрено. — Успяхте ли поне мъничко да поспите?

— Да си призная — не. Но няма страшно. Винаги ще намеря време да се наспя. Колата тръгна ли за гарата?

Настя си погледна часовника.

— Трябва да е тръгнала. След десет минути пристига влакът.

— Значи, след двайсет мъжът ви ще бъде тук. Я елате насам, изпекла съм ви нещо за закуска.

— Ама защо, Тамара — притесни се Настя, — нямаше нужда.

— Е, как да няма! Заведението ще отвори чак в десет, а вашият Алексей сигурно е гладен. Ще пийнете кафе с моите кифлички, винаги стават много вкусни, по бабина рецепта са.

Тя заведе Настя в кухнята и й връчи цяло блюдо с възхитително ароматни кифлички с канела и ванилия.

Безкрайно щастлива, с новата рокля и пресните кифлички, Настя се върна в стаята си. Страшно й се искаше да се облече и да излезе на портала, за да доближи момента, когато ще види Чистяков, но… Нали не можеше да облече върху тази разкошна рокля безформеното яке с качулката. И на краката да обуе ботушите „луноходи“. Да паднеш от смях. А ако облече дънките и пуловера, когато после ги съблече в стаята, няма да се получи изненадата. А, не, ще търпи.