Читать «Живот след живота» онлайн - страница 236

Извади телефона и набра номера на Татяна Корягина. Жал й беше за нея, та тя всъщност беше свястна жена. Първо бе загубила майка си, после неверния си любовник, който се оказа убиецът на майка й. Настя изпитваше желание да направи за нея нещо приятно.

— Сърдите ли ми се? — попита тя предпазливо.

— Че за какво да ви се сърдя? — искрено се учуди Татяна.

— Но нали се получи така, че дойдох и ви обърках живота. Арестуваха Леонид и изобщо…

— Я стига, сама съм си виновна: все търсех принца на бял кон, все избирах, пада ми се сега — като първа глупачка съм си хванала любовник, който е убил собствената ми майка.

— Ако Харлампий Аколуфевич още ви интересува, знам къде можете да го намерите.

— Наистина ли?

По това как трепна гласът на Татяна, Настя разбра, че всичките й лекомислени приказки са били поза, с която тя си е давала кураж. Че тя тъгува за майка си и все пак я е обичала. Макар и посвоему, но я е обичала.

Е, добре тогава.

Бележки под линия

1

Богаташки жилищен район край Москва. — Бел.прев.

2

Полоса (рус.) — ивица, райе. — Бел.прев.