Читать «Живот след живота» онлайн - страница 235

Струваше й се, че няма да издържи до пет часа, но се оказа, че да подкрепяш духом „нашите“, е работа пламенна и увлекателна, и тя дори не забеляза как бе минало времето. Гледай ти, а никога преди не се беше интересувала от спорт… Нима наистина на прага на петдесетгодишнината започват да й се разкриват нови страни на живота, за чието съществуване дори не е подозирала? Нима след петдесетата година не продължава криво-ляво предишният живот, а започва друг, съвсем нов?

Заспивайки, тя със съжаление си помисли, че днес не видя червенушката. А толкова й се искаше да я покаже на Чистяков!

* * *

Трите дни, които Алексей бе успял да откъсне от своя работен график, свършиха бързо. Те много се разхождаха, до сутринта гледаха състезанията и после спяха до обяд. Чистяков се запозна с Тамара, остана в пълен възторг от нея и с удоволствие седеше с двете жени на чаша чай, бъбрейки за какво ли не. Тамара дори го придума да седне при нея за подстригване и той остана много доволен.

Влакът за Москва минаваше през Томилин в шест часа вечерта. Следобед те си събраха багажа и отидоха в менажерията да се сбогуват с Дружка. Пред клетката на кучето стояха съпрузите Путилини — и двамата в черно, и Вера Алексеевна Бегорская.

— Знаете ли, Настя, имаме си радост — съобщи Вера Алексеевна, — вземат вашата Дружка.

В първия момент Настя, кой знае защо, се уплаши.

— Как така я вземат? Къде ще я водят?

— Ние я вземаме — обади се Путилин. Устните му трепереха, ръцете се тресяха, явно той още не бе се съвзел след погребението на сина си. Очите на жена му бяха пълни със сълзи. — Знаете ли, ние сме свикнали да се грижим и да се тревожим, а сега няма за кого… Решихме да вземем кученце, старо като нас. Ще доизживяваме дните си заедно. Верочка каза, че сте били приятелки с нея, посещавали сте я, дали сте й име. Сега ще ни бъде дружка на стари години.

— Защото е стара, бездомна, не е породиста — добави Путилина. — На кого е потрябвала? Кой ще се грижи за нея? Пък и колко ли й остава? Кой знае… Може да е ден, а може и две-три години. Нека изживее това време сред топлина и грижи.

Настя едва се сдържаше, идеше й да се разплаче от благодарност към тези хора, които току-що бяха загубили единствения си син, от жал към старата й Дружка и от жал към самата себе си. Гледай ти, излиза, че е успяла да се привърже към това куче, и сега я боли и й е тъжно да се разделят.

А кучето всичко разбираше. И гледаше Настя с големите си тъжни очи. И дори не размахваше опашка.

Настя и Алексей се настаниха в спалния вагон и веднага се опънаха на леглата. Пак бяха гледали до сутринта Олимпиадата и сега страшно им се спеше. Настя почти бе потънала в дрямка, когато си спомни, че трябваше да се обади. Трябваше да го направи сега, докато влакът не бе навлязъл в зона, където нямаше покритие.