Читать «Живот след живота» онлайн - страница 234

— Супер е! — възхити се Настя. — Само че ти пропусна една малка подробност: аз съм станала в шест и половина и едва ли ще издържа телевизионен маратон до пет сутринта.

Чистяков направи невинна физиономия.

— И какво предлагаш? Да не гледаме Олимпиадата? Не мога да се съглася с това и хич не ме моли.

— Предлагам да ми разрешиш следобед да поспя с теб.

— Аха, това ли било — проточи той. — Е, сестро, прекаляваш. Ще ми спи! А кой ще седи до мен и ще ме пази?

— Ще доведем Дружка, тя ще ни пази. Ще легне на пода край леглото и ще ни пази.

— А ще може ли?

— Ще може — увери го през смях Настя, — тя е голяма и умна.

— Добре тогава — съгласи се той. — Разрешавам ти да спиш. А сега ми дай пешкира, влизам да се къпя.

Докато Чистяков вземаше душ, Настя се преоблече и подреди на бюрото бележките си, за да се подготви за подробен разказ как е прекарала времето си в Томилин. Ще разкаже на Льошка абсолютно всичко, дори как не й бе харесал Вторушин с повествованието си за ожулените бабини бедра и как се бе срещнала със Старков, който й бе признал, че е бил влюбен в нея навремето, и как се бе давила с овесената каша и бе купувала от магазина „неправилна и вредна“ храна. И дори за розово-зеления лампион с изисканото име Харлампий Аколуфевич. Колко е хубаво, че си има такъв Льошка, който обича и умее да слуша и на когото може да разкаже всичко, защото той е най-умният и най-добрият, всичко ще разбере и всичко ще оцени.

* * *

Дружка прие Чистяков напрегнато — не можеше да разбере какъв е този чичко, ами ако е ветеринар, който сега ще извади голяма спринцовка и ще започне да й причинява болка? Но когато тримата излязоха от менажерията и тръгнаха по обичайния маршрут надолу към реката, кучето се успокои и се зае със своите си работи, като пътьом подушваше другите кучета, разхождани от доброволци.

— Колко много кучкари имате тук — забеляза Алексей.

— Това са доброволци, само разхождат кучетата от приюта — обясни му Настя.

— А ти защо избра точно това куче? — попита той. — Да беше избрала ей онова, виж какъв симпатяга е. И явно е млад, здрав екземпляр.

Той посочи бяло-рижаво дребно помиярче, водено на каишка от трийсетинагодишна жена. Помиярът весело подскачаше и живо се интересуваше от всичко наоколо.

— Избрах Дружка именно защото е стара и болна. Всички обичат младите и здрави животни, а старите и болни на никого не са потрябвали.

Льоша я погледна изкосо, после я прегърна през раменете и я притисна до себе си.

— Много те обичам — прошепна едва чуто.

Денят вървеше по план — те се разходиха, обядваха, поспаха, като настаниха Дружка на пода до кревата, отидоха до града, където Настя показа на мъжа си сградата на Градския отдел на вътрешните работи, концертната зала и междублоковото пространство, където била убита Корягина, както и блока, в който живеела, после пиха кафе и изядоха по парче торта, сетне отидоха в района на новите строежи, където живяла и била убита Аида Борисовна Павлова. Отидоха и на гробищата и Настя показа на Алексей двата гроба — на Павлова и на Алиса Ярцева. За вечеря отидоха в ресторанта при хотел „Заря“, където в бара Настя бе срещнала Полосухин и неговия съучастник Аркадий Волдемарович.