Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 191

Маккафри се сгромоляса като стогодишен дъб и ме повлече след себе си. После с ръмжене и псувни се претърколи върху мен и вкопчи ръце в гърлото ми. Вонящият му дъх ме връхлиташе на талази. Лицето му поморавя, а рибешките му очички изчезнаха сред дипли плът. Опитах се да се измъкна, но не можах дори да помръдна. Изпитах паниката на човек, осъзнал изведнъж, че е парализиран. Той затегна хватката си. Новият вял опит да се освободя от огромната му маса завърши още по-безславно.

Лицето му потъмня. От усилието, помислих си аз. Моравото се превърна в лилаво, а после в червено-черно. Къдравата му коса експлодира. Кръвта, яркочервена и свежа, шурна от носа, ушите и устата му. Очите му се отвориха широко и примигнаха неистово няколко пъти. Изражение на огромна обида се настани върху гротескното му лице. От тлъстата му, надиплена гуша се процеждаха гъргорещи звуци. Върху нас се сипеше дъжд от стъклени иглички и триъгълничета, но вече неподвижното тяло на Маккафри ме предпазваше като покров.

На тавана като отворена рана зейна отвор към отрупаното със звезди небе. Едно лице надзърна през него. Черно, сериозно. Делано Харди. Имаше и още нещо черно — внушителното дуло на карабина.

— Дръжте се, господин консултант — каза Харди с шеговит ентусиазъм. — Идваме ви на помощ.

— Лицето ти изглежда по-грозно и от моето — каза Майло, след като ме освободи от трупа на Огъстъс Маккафри.

— Аха — съгласих се аз, опитвайки се да артикулирам нещо разбираемо с уста, в която сякаш бях смукал ножчета за бръснене, — но за разлика от теб само след няколко дни пак ще съм си същия хубавец.

Той се ухили.

— Хлапето изглежда добре — обади се Харди от задната стая. Той дойде при нас, понесъл Мелъди на ръце. Малката трепереше силно, но иначе наистина имаше що-годе нормален вид. — Изплашена, но невредима, както обичат да пишат по вестниците — допълни Харди.

Майло ми помогна да се изправя на крака. Отидох при нея и я погалих по главицата.

— Всичко ще се оправи, миличко. — Странно как най-изтърканите клишета идват най на място в подобни ситуации.

— Алекс — каза тя. После се усмихна. — Изглеждаш смешно.

Стиснах ръчичката й и тя затвори очи. Сладки сънища, миличко.

В линейката Майло изрита обувките си и седна по турски до носилката, в която ме бяха проснали.

— Моят герой — опитах се да кажа аз, но се получи само нещо от сорта на „мот ирой“.

— Тоя път няма да се измъкнеш толкова лесно, друже. Свободно ползване на кадилака по всяко време, безлихвени и безсрочни заеми, безплатна терапия.

— С други думи — продължих аз да се боря с подутите си челюсти, — нищо ново под слънцето.

Майло се засмя, потупа ме по ръката и ми каза да си затварям устата. Медицинският служител в линейката го подкрепи.