Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 190

— Ърл… Уили младши? — Веждите на Тауъл се събраха в едно.

— Глупости! Разкарай се от пътя ми, Уил! Заповядвам ти!

— Това е истината — успях да кажа аз между два поредни прилива на пулсиращата болка в главата ми. — Тази вечер, преди да си вземеш хапчетата, ти каза, че Мелъди ти се струвала смътно позната. Сега се обърни внимателно, без да го изпускаш от очи, и я огледай внимателно. Кажи ми дали е така.

Тауъл отстъпи, като продължаваше да държи Маккафри на мушка, хвърли първо един бегъл поглед на Мелъди, после се загледа по-продължително.

— Тя прилича — каза той нежно — на Лайла.

— На баба си.

— Как можех да знам…

Разбира се, че не е можел. В очите му семейство Куин са изглеждали като поредните бедни и неграмотни отрепки. Кофти гени. Непоклатимото убеждение в генетичното превъзходство на неговата класа не му е позволявало да си представи дори за миг, че нещо би могло да го свързва с тези хора. Сега всичките му фалшиви защити бяха свалени и прозренията разяждаха съвестта му едно по едно като капки киселина — всяко докосване предизвикваше психическа рана. Неговият син — убиец, възпитан като кръвожаден нощен звяр. Мъртъв. Снаха му — интелектуално ограничена, безпомощно, жалко създание. Мъртва. Неговата внучка — детето, което той лично бе довел с успокоителни до състояние на пълна апатия. Жива. Но не за дълго.

— Той иска да я убие. Да я разкъса. Ти сам го чу. Аутопсията щяла да констатира нечувана жестокост.

Тауъл се обърна към мъжа, облечен в зелено.

— Гюс… — простена той.

— Хайде, хайде, Уил — каза Маккафри добродушно. После го отнесе със своя 357. Куршумът се заби в гърдите на Тауъл и излезе през гърба, последван от фино облаче кръв, кожа и кашмир. Докторът залитна назад и се стовари върху ръба на леглото. Пукотът на грамадния пищов отекна гръмотевично в празното бетонно помещение. Детето се събуди и започна да пищи.

Маккафри насочи пистолета си към нея, напълно рефлексивно. Спуснах се към него, сритах го през китката и пистолетът отхвърча в другото помещение. Той простена. Наритах го още веднъж, този път в пищяла. Усещането беше като от удар по говежди труп в кланицата. Маккафри отстъпи в предната стая. Последвах го. Той политна към пистолета. Използвах и двете си ръце, за да го ударя с все сила в долната част на гърба. Юмруците ми потънаха в солиден пласт тлъстини. Той почти не помръдна. Пръстите му бяха на не повече от три-четири сантиметра от магнума. Сритах оръжието встрани и използвах същия крак, за да посрещна „преподобния“ право в ребрата, но без особен ефект. Проклетият мръсник беше прекалено едър и прекалено висок, за да се надявам, че ще мога да му вкарам някое сносно маваши гери в главата. Затова се хвърлих, сграбчих бедрата му с две ръце и успях да го поваля на земята.