Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 192

— Може да се наложи да го шием — каза той. — Не бива да говори.

Понечих да изразя несъгласието си.

— Ш-шт — каза служителят.

Половин миля по-късно Майло ме огледа и поклати глава.

— Ама и ти си бил голям късметлия. Прибрах се в града преди час и половина и намерих бележката на Рик да ти се обадя. Обадих се в твоята къща. Теб, естествено, те нямаше, вдигна Робин. Беше се побъркала от притеснение. Имали сте уговорка за вечеря в седем, ама не би. Не било в твоя стил на педант да закъсняваш, затова, ако съм можел, да съм направел нещо. Освен това не пропусна да ме въведе в твоите нови разкрития. Нещо май не си се спирал на едно място, докато ме нямаше? Отбих се в участъка — в ден, в който съм в отпуск, за бога — и там заварих бележка, изписана с нелицеприятния почерк на Делано, нещо си там за Крюгер и още, че тръгвал към „Ла Каса“. Отскочих до апартаментчето на Крюгер, преминах успешно през твоята барикада и го намерих, омотан като теле от родео шоу и с изцъклен от страх поглед. Беше заприличал на абсолютен парцал. Разпя се, без дори да съм го помолил. Не е за вярване какво може да се постигне с малко, добре приложено насилие срещу цивилните, нали? Оттам звъннах на Дел и го спипах насред задръстване по магистралата за Пасифик Коуст.

— Нямах намерение да се правя на герой — успях да изломотя аз, — исках просто да измъкна детето…

— Млъкнете, ако обичате, сър — каза медицинският служител.

— Спокойно — каза ми Майло. — Справи се страхотно. Благодаря ти. Така по-добре ли е? Но не го прави отново.

Линейката спря пред входа на спешното отделение на болницата в Санта Моника. Мястото ми беше добре познато, тъй като точно в тази болница бях водил серия лекции за психологическия аспект на травмите у децата.

— Добре ли си? — попита Майло.

— Ъ-хъ.

— Хубаво. Оставям докторите да си свършат работата. Имам си един тлъст съдия за арестуване.

30.

Робин ме огледа — шевове тук и там, огромни отоци под очите — и се разплака. После ме прегърна, пусна ме, настани се удобно до мен и се зае да ме нахрани с предписаните от болничния диетолог супа и сода. Това продължи цяла вечност. Проблемът беше, че след това нервите й не издържаха и тя си го изля върху мен, задето съм постъпил толкова налудничаво и съм си рискувал живота с лека ръка. Закле се никога повече да не ми проговори, издържа около шест часа и после всичко си дойде на мястото.

Обадих се на Ракел Очоа, след като можех вече да говоря що-годе нормално.

— Здрасти — каза ми тя. — Звучиш странно.

Разказах й цялата история, като се придържах към краткия вариант заради болката.

Тя замълча за миг, после каза:

— Значи наистина са били чудовища.

— Да.

Последвалото мълчание накара и двама ни да се почувстваме неловко.

— Ти си мъж, който държи на думата си — каза накрая Ракел.

— Благодаря ти.

— Алекс… онази вечер… Аз не съжалявам. Замислих се после. Всичко това ме накара да осъзная, че може би е крайно време все пак да си потърся някого.

— Не забравяй, че заслужаваш само най-доброто.