Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 189

— Затваряй си устата. — Маккафри тръгна към мен.

Тауъл застана на пътя му и насочи пистолета право към гърдите на облеченото в зелено тлъсто туловище. Мексикански пат — като по филмите.

— Искам да чуя онова, което се опитва да каже той, Гюс. Всичко е толкова объркано, толкова болезнено за мен. Искам той да ми обясни…

— Помисли — казах аз, говорейки толкова бързо, колкото ми позволяваше болката. — Ти провери ли дали Уили младши не е още жив? Не. Довери се на него. Той ти каза, че детето е мъртво. Каза ти, че ти си го убил. Но откриха ли всъщност тялото? Ти виждал ли си някога тялото?

Лицето на Тауъл се изопна в опита му да се концентрира. Реалността му се изплъзваше с плашеща скорост и той бе впил зъби и нокти в нея.

— Аз… не знам. Уили беше мъртъв. Те ми казаха така. Нямаше начин…

— Може би. Но помисли все пак — за тях това е бил златен шанс. За смъртта на Лайла едва ли щеше да получиш повече от това, което се полага за убийство по невнимание. В онези дни домашното насилие не се е вземало особено сериозно. С адвокатите, които твоето семейство е можело да ти осигури, е можело да ти се размине дори само с условна присъда. Но виж, две убийства, едното от които на дете, това вече е нещо много сериозно. Той е искал ти да повярваш, че Уили младши е мъртъв, за да може да те оплете.

— Уил — каза Маккафри заплашително.

— Не знам… толкова време мина оттогава…

— Мисли! Наистина ли го удари толкова силно, че да го убиеш? Ами ако не си? Напъни си мозъка. Нали те бива в това?

— Да, биваше ме в това — промърмори той.

— И още те бива! Спомни си. Ударил си малкия Уили от едната страна на главата. От коя страна?

— Не знам…

— Уил, всичко това са лъжи. Той се опитва да ти отрови мозъка. — Маккафри очевидно се чудеше как да ми затвори по-бързо устата. Но дулото на пистолета в ръката на Тауъл се изравни с точката, в която обикновено се намира сърцето при нормалните хора.

— От коя страна, докторе? — настоях аз.

— Аз съм десняк — отвърна ми той, сякаш осъзнаваше този факт за пръв път в живота си. — Използвам повече дясната си ръка. Ударил съм го с дясната си ръка… Виждам го… Той идва към мен откъм спалнята. Плаче за мама. Приближава се отдясно, хвърля се към мен. Аз… го удрям… от дясната страна. Дясната страна.

Болката в главата ми превръщаше говоренето в истинско мъчение, но аз продължавах да стискам зъби.

— Да. Точно така. Мисли! Ами ако Маккафри те е излъгал? Ами ако не си го убил? Може да си го наранил, но той да е бил още жив. Какви са уврежданията, какви са симптомите, които могат да бъдат причинени от увреждания на дясната хемисфера при едно подрастващо дете?

— Церебрално увреждане на дясната хемисфера — десният дял на мозъка управлява лявата страна — изрецитира Тауъл. — Увреждането на десния дял би довело до проблеми във функционирането на лявата половина на тялото.

— Съвършено вярно — насърчих го аз. — Силен удар по десния дял би могъл да доведе до хемипареза на лявата страна. Негодна лява страна.

— Ърл…

— Да. Тялото така и не е било открито, защото детето въобще не е умирало. Маккафри е доловил пулса му, но е решил да те излъже, за да може после да се възползва от чувството ти за вина. Той е увил двете тела с малко помощ от твоите приятелчета. Те са сложили Лайла зад волана и са бутнали колата от моста „Евъргрийн“. Маккафри е взел детето. Вероятно му е осигурил някаква медицинска помощ, но явно не най-добрата, защото който и да е уважаващ себе си лекар е щял да докладва всичко в полицията. След погребението Маккафри изчезва. Ти сам ми го каза. Изчезнал е, защото му се е налагало. Детето е било при него. Той го завел в Мексико, един бог знае точно къде, сменил му името и накрая го отгледал, за да го преобрази в чудовището, което сам познаваш. Превърнал го в робот.