Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 188

Маккафри направи пауза, за да ме погледне. Въпреки лекия хлад по огромния му нос се стичаха капчици пот, а очилата му се бяха плъзнали ниско долу. Дишането му беше тежко и неравномерно. Челото му също бе лъснало от потта. Погледнах крадешком към 38-калибровия пистолет в ръката на Тауъл и се опитах да преценя трезво разстоянието между нас. Маккафри все пак ме забеляза, поклати глава и изговори негласно едно „не“, излагайки на показ едрите си зъби.

— Именно това е причината доктор Делауер да реши да се кандидатира за членство в Джентълменската бригада. Той посещава „Ла Каса“. Ние го развеждаме из дома. После го подлагаме на стандартното проучване и тестовете показват, че нашият доктор е негоден за членство в нашето благородно братство. Ние отхвърляме кандидатурата му. Бесен от това, че не е успял да се подсигури със свеж приток от детска плът, той буквално превърта.

Той замлъкна отново и преглътна шумно слюнката си. Мелъди се размърда в съня си.

— Той превърта — повтори „преподобният“. — Пържи се в собствен сос. Накрая не издържа и една нощ се промъква с взлом в „Ла Каса“ на лов за невинни жертви. В спалното помещение лежи само едно нещастно, болно от треска сираче. Извратеният доктор е загубил всякакъв контрол над себе си. Той изнасилва детето, буквално го разкъсва — аутопсията доказва неговата нечовешка жестокост. Но това не е всичко. Доктор Делауер решава да заснеме своето сатанинско деяние. Отвратително. Тогава детето се развиква, уплашено за живота си, и ние — аз и ти, Уил — се притичваме на помощ, тъй като по едно щастливо стечение на обстоятелствата сме се оказали наблизо. Спускаме се, за да помогнем на малката, но вече е твърде късно. Детето е мъртво.

— Ние гледаме с ужас и не вярваме на очите си. Тогава разкритият перверзник скача срещу нас с пистолет в ръка. Ние успяваме геройски да го повалим на земята. Следва кратка борба за оръжието, при която убиецът е застрелян по погрешка. Добрите печелят и в „Ла Каса“ отново се възцаряват спокойствието и справедливостта.

— Амин — казах аз.

Маккафри не ми обърна никакво внимание.

— Не е зле, а, Уил?

— Гюс, няма да се получи. — Тауъл отново застана между нас. — Той знае всичко… за учителката, за Гари Немет…

— Млък! Ще се получи и още как. Миналото е най-добрата прогноза за бъдещето. Дотук успявахме във всичко и нещата ще продължат да се движат в същата посока.

— Гюс…

— Млъквай! Не те моля да го направиш, заповядвам ти. Съблечи я!

Надигнах се на лакти и заговорих въпреки болката в подутата си челюст, като се опитвах да придам в движение смисъл на думите си.

— А какво ще кажеш за един по-друг сценарий, със заглавие „Голямата лъжа“? В него се разказва за един човек, който си мисли, че е убил жена си и детето си и това го кара да предостави живота си на един измамник и изнудвач.