Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 187

— Колко грозно казано — отвърна ми той с равен глас, под който обаче явно си личеше, че се опитва отчаяно да запази контрол. Бяхме на закрито, а в подобни случаи импулсивността може да ти изиграе лоша шега.

— Дрехите й, Уил — каза Маккафри. — Свали ги всичките.

— Гюс…

— Направи го, говно нещастно!

Тауъл вдигна ръка пред лицето си като хлапе, което опитва да се предпази от плесница. Плесница не последва и той тръгна към детето.

— Ти си доктор — казах аз. — Ти си уважаван медик. Не го слушай…

Маккафри запълни бързо коридора, който му бе освободил Тауъл, доста по-бързо, отколкото предполагах, че би могъл да го стори, и ме зашлеви през лицето с дулото на пистолета. Строполих се на земята. Притиснах инстинктивно ръце към пулсиращото си от болка лице и усетих как между пръстите ми се стече струйка кръв.

— Сега си остани там, господинчо, и си дръж шибаната уста затворена.

Тауъл свали тениската на Мелъди. Гърдичките й бяха вдлъбнати и болезнено бледи. Ребрата й се очертаваха като сиво-сини сенки по призрачно тънката кожа.

— Сега панталонките. Гащичките. Всичко.

— Защо правиш това, Гюс? — Тауъл искаше да разбере.

Зачудих се дали стресът би могъл да преодолее биохимичната бариера, която успокоителните бяха изградили около увреденото му съзнание.

— Защо ли? — Маккафри се изсмя. — Ти май не си свикнал да присъстваш на подобни сцени лично, а, Уили? Досега ролята ти беше абсолютно стерилна. Ти можеше да се наслаждаваш на лукса да участваш в шоуто от безопасно разстояние. Както и да е, ще ти обясня.

Той се втренчи в Тауъл и повдигна едната си вежда в израз на отвращение, после погледна към мен и пак се изсмя. Смехът му отекна гръмовно и завибрира болезнено в препатилия ми череп. Кръвта продължаваше да се стича от лицето ми. Чувствах главата си напълно разнебитена, готова всеки момент да се търкулне на пода. Виеше ми се свят, а гаденето ставаше все по-силно. Подът започна да се надига срещу мен. Помислих си дали не е ударил твърде силно, достатъчно силно, за да причини сериозна травма на мозъка ми. Страхът ме сграбчи в ледената си хватка. Знаех чудесно какво може да направи един хематом, попаднал сред крехкото сиво желе, което прави живота ни възможен… Борех се като обезумял, за да проясня съзнанието си и да събера остатъка от сили.

— Сега ще поставим една кратка пиеса, Уили — обясни Маккафри с напевен глас. — Аз ще съм едновременно продуцент и режисьор. Ти ще бъдеш мой пръв помощник. Звездите на представлението ще бъдат малката Мелъди и нашият добър приятел доктор Алекс Делауер. Името на пиесата ще бъде — „Смъртта на един психолог“, с подзаглавие „Спипан на местопрестъплението“. Поучителна пиеса.

— Гюс…

— Действието е следното: Доктор Делауер, нашият злодей, си е спечелил реноме на състрадателен, чувствителен детски психолог. Но онова, което неговите колеги и пациенти не знаят, че не алтруизмът е казал решаващата дума при избора му на професия. Не, доктор Делауер е избрал да бъде детски психолог, за да му се намират дечица подръка по всяко време. За да може той на спокойствие да ги опипва с мръсните си ръце на възрастен. С две думи, той е един гнусен, пропаднал, деморализиран, извратен тип. Човек със сериозни психически отклонения, който няма да се спре пред нищо, за да задоволи низките си страсти.