Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 186

— Развържи я. — Насочих пистолета.

Тауъл се наведе над нея и се зае да развърже ремъците в полумрака.

— С какво сте я подредили така?

— Валиум, голяма доза. Плюс торазин.

Магическият еликсир на доктор Тауъл.

Тауъл се справи с ремъците и отметна одеялото. Мелъди беше облечена с мръсни джинси и червено-бяла фланелка със Снупи отпред. Той вдигна леко края на фланелката и опипа телцето й, провери пулса й, докосна челото й — играеше си на доктор.

— Много е слаба, но иначе е извън опасност — заяви докторът.

— Увий я в одеялото. Ще можеш ли да я носиш?

— Разбира се — каза той, леко учуден, че се съмнявам в силите му.

— Добре тогава, да вървим.

Той я вдигна на ръце и тутакси пое ролята на Великия спасител. Детето въздъхна, потръпна леко и се притисна към него.

— Излезем ли навън, гледай лицето й да е покрито.

Понечих да се извъртя към изхода и тогава един мелодичен, провлачен глас каза зад гърба ми:

— Не мърдайте, доктор Делауер, или ще загубите проклетата си глава.

Замръзнах на мястото си.

— Остави малката на леглото, Уил. Вземи този пистолет.

Тауъл ме погледна. Очите му бяха празни. Свих рамене. Той остави Мелъди на леглото и внимателно я зави. Подадох му пистолета си.

— До стената с вдигнати ръце, докторе. Уил, претърси го.

Тауъл му се подчини.

Маккафри стоеше пред мен, ухилен, запълнил вратата между двете помещения с огромното си туловище. В едната си ръка държеше магнум 357, а в другата фотоапарат „Полароид“. Беше облечен с искрящо зелен парашутистки гащеризон с куп джобове и метални халки по него.

— Ах, Уили, каква измама си намислил за тази вечер?

Главата на Великия лечител увисна и той запристъпва нервно на място.

— Нещо не си във форма тази вечер, а, Уили? Ще говорим за това по-късно. — Воднистите очи се присвиха. — Преди това ще трябва да свършим малко работа.

— Това ли е представата ти за алтруизъм? — попитах аз, кимвайки към телцето на Мелъди.

— Млъквай! — тросна ми се той. После се обърна към Тауъл: — Свали дрехите на детето.

— Гюс… аз… защо?

— Просто направи каквото ти казвам, Уили.

— Стига толкова, Гюс — примоли му се Тауъл. — Достатъчно направихме вече.

— Не ти, идиот такъв. И въобще не сме направили достатъчно. Тоя тарикат тук може определено да ни създаде — на мен и теб — сериозни неприятности. Вече бях задействал плана по отстраняването му, но явно ще трябва да си свърша работа сам.

— План — озъбих му се аз. — Холстед вече си гние в дупката с парче арматурно желязо в гърлото. И той беше пълен дървеняк като всичките ти останали слуги.

Маккафри присви месестите си бърни.

— Предупреждавам те — каза той.

— О, това ти е коронният номер, нали? — продължих аз. Опитвах се да спечеля време. Видях как масивният му силует шава неспокойно, опитвайки се да не ме изпуска от погледа си. Но мракът усложняваше доста задачата му, а и Тауъл бе застанал точно между нас. — Ти имаш истинска дарба да намираш неудачници и несретници, емоционални инвалиди, черни овци. Точно като дарбата на мухите да надушат лайното. Ти пъхаш пръст в раните на жертвите си и после изсмукваш живота от тях.