Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 19

— Фар! — възкликна Анабет. — Александрийският фар.

— Наистина, моя млада жрице. — Серапис закрачи напред-назад, като учител изнасящ лекция, макар че шортите му на цветя бяха доста разсейващи. Плетената му шапка-кошница, продължаваше да се накланя ту на едната, ту на другата страна, и да разсипва зърно. Някак си, богът все още не беше забелязал Сейди, която беше клекнала зад него и рисуваше красиви картинки с тебеширите си. — Александрия! — извика Серапис. — Най-големият град в света за времето си. Най-пълното сливане на гръцката и египетската сила! Аз бях върховният бог, а сега се въздигам отново. Ще създам новата си столица тук!

— Ъъъ, на плажа Рокауей?

Серапис спря и се почеса по брадата.

— Имаш право. Това име не става. Ще го наречем… Рокандрия? Серапауей? Е, ще го измислим по-късно! Първата ни стъпка е да завършим новия ми фар. Ще бъде фар за света — ще привлече божествата на Древна Гърция и Египет тук при мен, точно както го направи в и миналото. Аз ще се нахраня с тяхната духовна същност и ще се превърна в най-могъщия бог от всички!

Анабет се почувства така, сякаш бе погълнала цяла супена лъжица сол.

— Ще се нахраниш с тяхната духовна същност. Искаш да кажеш, че ще ги унищожиш?

Серапис махна пренебрежително с ръка.

— „Унищожиш“ е толкова грозна дума. Предпочитам „сливам“. Надявам се, че знаеш историята ми. Когато Александър Велики завладял Египет…

— … се е опитал да обедини гръцката и египетската религии — довърши Анабет.

— Опитал и се провалил — подсмихна се Серапис. — Александър избрал египетския бог на слънцето, Амон, за свое върховно божество. Това не проработило много добре. Гърците не харесали Амон. Нито пък египтяните по делтата на Нил. Те виждали Амон като Горноречен бог. Но след като Александър умрял, неговият генерал поел управлението над Египет.

— Птолемей Първи — каза Анабет.

Серапис грейна, очевидно доволен.

— Да, Птолемей. Един смъртен, който притежаваше прозорливост!

Анабет трябваше да впрегне цялата си воля, за да не погледне към Сейди, която беше завършила магическия си кръг и почукваше по йероглифите с пръст, мърморейки нещо под носа си, сякаш за да ги активира.

Триглавото чудовище-жезъл изръмжа неодобрително. Опита се да скочи напред и Анабет едва успя да го задържи. Пръстите й отслабваха. Аурата на чудовището беше все така отвратителна.

— Птолемей създал нов бог — каза тя с усилие. — Създал е теб.

Серапис сви рамене.

— Е, не от нищото. Някога бях незначителен селски бог. Никой не беше чувал за мен, но Птолемей откри моя статуя и я занесе в Александрия. Накара гръцките и египетските свещеници да направят предсказания и заклинания и какво ли още не. Всички те се съгласиха, че съм великият бог Серапис, и трябва да бъда почитан преди всички други богове. Бях хит!