Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 18

Междувременно, Сейди беше извадила парче тебешир от чантата си и драскаше яростно върху бетонния под зад Серапис. Може би пишеше хубава епитафия, за да отбележи предстоящата им смърт.

Анабет си припомни един цитат, който приятелят й Франк някога бе споделил с нея — нещо от „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ. Когато си слаб, действай с пълни сили.

Анабет стоеше се изправи в цял ръст и се засмя в лицето на Серапис.

— Хвърляй неща по мен, колкото си искаш, лорд Серапис. Не ми трябва жезъл, за да се защитя. Моите сили са твърде големи! Или може би искаш да спреш да ми губиш времето и да ми кажеш как мога да ти служа, ако приемем, че се съглася да бъда новата ти върховна жрица.

Лицето на бога почервеня от възмущение. Анабет беше сигурна, че всеки момент ще стовари цялата вихрушка от отломки върху нея и няма да има начин, по който да го спре. Смяташе да хвърли камата си в окото на бога, както приятелката й Рейчъл някога бе разсеяла титана Кронос, но не вярваше, че ще успее да се прицели.

Накрая Серапис й се усмихна накриво.

— Имаш кураж, момиче. Признавам ти го. И бързаше да ме намериш. Може би можеш да ми служиш. Ти ще си първата от много, които ще ми дадат силата, живота и душата си!

— Звучи забавно. — Анабет погледна към Сейди, искаше й се да побърза с това тебеширено изкуство.

— Но първо — продължи Серапис, — ми е нужен жезълът!

Направи жест в посока на камилата. Червен йероглиф изгори кожата на създанието и с една последна пръдня нещастната едногърба камила се превърна в купчина пясък.

Триглавото чудовище се изправи на предните си лапи и се отърси от пясъка.

— Чакай! — изкрещя Анабет.

Трите глави на чудовището й се озъбиха.

Серапис се намръщи.

— Какво има сега, момиче?

— Е, мога… нали разбираш, да ти донеса жезъла, като твоя жрица! Трябва да правим нещата както си му е редът!

Анабет се хвърли към чудовището. Бе прекалено тежко, за да го вдигне, но тя затъкна камата в колана си и използва и двете си ръце, за да сграбчи края на черупката на съществото, и го плъзна назад, далеч от бога.

Междувременно, Сейди беше нарисувала голям кръг с размера на обръч върху бетона. Сега го украсяваше с йероглифи, като използваше няколко различни цвята тебешир.

Разбира се, помисли си Анабет ядосано. Не бързай, направи ги красиви!

Успя да се усмихне на Серапис, докато задържаше чудовището-жезъл, което все още се опитваше да си проправи път напред.

— Сега, господарю мой — каза Анабет, — кажи ми славния си план! Нещо за души и животи?

Чудовището-жезъл виеше в знак на протест, вероятно, защото можеше да види Сейди, криеща се зад бога, да се занимава със свръхсекретното си тротоарно изкуство. Серапис, изглежда, не я забелязваше.

— Гледай! — Той разпери мускулестите си ръце. — Новият център на властта ми!

Червени искри проблеснаха през замръзналата вихрушка. Плетеница от лъчи светлина свързваше точките и Анабет видя блестящите очертания на структурата, която изграждаше Серапис: масивна кула, висока деветдесет метра, проектирана на три нива — правоъгълна основа, осмоъгълна среда и кръгъл връх. На върха й пламна огън, ярък, като в ковачницата на циклопите.