Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 17

Но украшението за глава разваляше целия му външен вид. Това, което Анабет беше помислила за цилиндър, всъщност бе цилиндрична плетена кошница избродирана с изображения на теменуги.

— Извинявай — каза тя, — това на главата ти саксия ли е?

Серапис повдигна рунтавите си кафяви вежди. Потупа се по главата сякаш беше забравил за коша. Няколко семена пшеница се разпиляха от върха му.

— Това е модиус, глупаво момиче. Това е един от моите свещени символи! Кошницата за зърно представлява подземния свят, който контролирам.

— О! Наистина ли?

— Разбира се! — изръмжа Серапис. — Или контролирах и скоро ще го контролирам отново. Но коя си ти да критикуваш моите модни решения? Гръцки полубог, ако се съди по миризмата, носиш оръжие от божествен бронз и египетски жезъл от Дома на Живота. Какво си ти — герой или магьосник?

Ръцете на Анабет трепереха. С шапка като саксия или не, Серапис излъчваше могъщество. Застанала толкова близо до него, Анабет имаше усещането, че все едно всичко вътре в нея е в течно състояние — сякаш сърцето, стомахът и смелостта й бяха като разтопени.

„Стегни се — помисли си тя. — Срещала си много богове и преди.“

Но Серапис беше различен. В него имаше нещо много нередно — сякаш само с присъствието си, обръщаше света на Анабет отвътре навън.

На пет — шест метра зад бога, Сейди птицата се приземи и прие отново човешка форма. Тя направи знак на Анабет: постави пръст пред устните си (Шшш), а след това завъртя ръка (Накарай го да продължава да говори). Започна да рови тихо из чантата си.

Анабет нямаше представа какво беше планирала приятелката й, но се насили да погледне Серапис в очите.

— Кой казва, че не съм и двете — магьосник и полубог? Сега, обясни ми защо си тук!

Лицето на Серапис потъмня. Тогава, изненадващо за Анабет, отметна глава назад и се разсмя, разсипвайки още зърно от своя модиус.

— Разбирам! Опитваш се да ме впечатлиш, а? Мислиш ли, че си достойна да бъдеш моя върховна жрица?

Анабет преглътна. Имаше само един отговор на въпрос като този.

— Разбира се, че съм достойна! Бях Магна матер на сестринството на Атина! Но ти достоен ли си, за да ти служа?

— Ха! — Серапис се ухили. — Великата майка на сестринството на Атина, а? Нека да видим колко си силна.

Той махна с ръка. От въздуха, направо към силовото поле на Анабет, излетя вана. Порцеланът се разпадна на парченца в златната сфера, но жезълът на Сейди стана толкова горещ, че Анабет трябваше да го пусне. Бялото дърво се превърна в пепел.

„Страхотно — помисли си тя. — Две минути и вече съсипах жезъла на Сейди.“

Защитната сфера изчезна. Бе изправена пред петметров бог само с обичайните си оръжия — малка кама и много враждебност.

Вляво от нея, триглавото чудовище все още се бореше да излезе изпод камилата, но тя беше тежка, упорита и невероятно некоординирана. Всеки път, когато чудовището се опитваше да я отблъсне, камилата се изпърдяваше с удоволствие и разперваше краката си още повече.