Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 21
Рик Риърдън
Анабет не можеше да се преструва, че идеята не я развълнува. Толкова много знания на древния свят са били унищожени, когато онази библиотека е изгоряла.
Серапис трябва да бе видял жаждата в очите й.
— Да. — Той протегна ръка. — Достатъчно приказки, момиче. Дай ми жезъла!
— Прав си — изграчи Анабет. — Достатъчно приказки.
Извади камата си и я заби в черупката на чудовището.
Толкова неща можеха да се объркат. И повечето от тях наистина се объркаха.
Анабет се надяваше ножът да разцепи черупката, може би дори да унищожи чудовището. Вместо това, в раковината се появи малка пукнатина, която изпусна червена магия, гореща като магма. Анабет залитна назад, а очите й засмъдяха.
Серапис изрева:
— ПРЕДАТЕЛСТВО!
Съществото-жезъл започна да вие и да се мята. Трите му глави се опитваха напразно да достигнат ножа, забит в гърба му.
В същия момент Сейди завърши заклинанието си. Хвърли сребърния амулет и извика:
—
Медальонът експлодира. Гигантски сребрист йероглиф обгърна бога като прозрачен ковчег.
Серапис изрева, когато ръцете му бяха приковани към тялото.
Сейди извика:
— Назовавам те Серапис, бог на Александрия! Бог на… ъъъ, смешните шапки и триглавите жезли! Връзвам те със силата на Изида!
От въздуха започнаха да падат отломки и да се разбиват около Анабет. Успя да се изплъзна от тухлена стена и едно електрическо табло. Тогава забеляза, че раненото чудовище-жезъл пълзи към Серапис.
Хвърли се в тази посока, само за да бъде ударена по главата от падащо парче дървена греда. Стовари се тежко на пода. Черепът й пулсираше. Веднага се оказа погребана под още отломки.
Пое си накъсано дъх.
— Ау, ау, ау.
Поне не я бяха засипали тухли. Проправи си път през купчина шперплат и издърпа петнадесет сантиметрова треска от ризата си.
Чудовището беше стигнало до крака на Серапис. Анабет знаеше, че трябва да намушка една от главите му, но не можеше да се насили да го направи. Винаги е била мекушава, когато става въпрос за животни, дори те да бяха част от зло магическо същество, което се опитва да я убие. Сега вече беше прекалено късно.
Богът напрегна внушителните си мускули. Сребристият затвор около него се разпадна. Триглавият жезъл се изстреля в ръката му и Серапис се обърна към Сейди Кейн.
Нейният защитен кръг се изпари в облак червена пара.
— Ще ме
Анабет залитна напред. Дишаше накъсано. Сега, когато Серапис държеше жезъла, аурата му беше поне десет пъти по-мощна. Ушите й бръмчаха. Глезените й омекнаха. Усещаше как жизнените й сили изтичат, засмукани от червения ореол на бога.
Някак си, Сейди все още се държеше, а изражението й беше предизвикателно.
— Така ли, лорд Житна купа. Искаш подходящ език?
В лицето на Серапис избухна нов йероглиф:
Богът го улови във въздуха със свободната си ръка. Затвори юмрук и между пръстите му се появи дим, сякаш просто е смачкал миниатюрен парен двигател.
