Читать «Жезълът на Серапис» онлайн - страница 20

Сейди се изправи в магическия си кръг. Откопча сребърното си колие и започна да го върти като ласо.

Триглавото чудовище изрева нещо, което вероятно беше някакво предупреждение към господаря му: „Внимавай!“.

Но Серапис се беше развихрил. Докато говореше, йероглифите и гръцките букви върху кожата му засияха още по-ярко.

— Станах най-важният бог за египтяни и гърци! — похвали се той. — Докато все повече хора ме почитаха, аз изцеждах силата на по-старите богове. Бавно, но сигурно заех мястото им. Подземният свят? Станах негов господар, заменяйки както Хадес, така и Озирис. Превърнах кучето-пазач Цербер в мой жезъл, същият, който държиш сега. Трите му глави представляват миналото, настоящето и бъдещето — които ще контролирам, когато жезълът се върне във властта ми.

Богът протегна ръка. Чудовището се пресегна, за да го стигне. Мускулите на ръката на Анабет горяха. Пръстите й започнаха да се изплъзват.

Сейди още въртеше медальона си и мърмореше някакво заклинание.

Света Хеката! Колко време е необходимо, за да се направи едно глупаво заклинание?, помисли си Анабет.

Тя улови погледа на Сейди и успя да разчете посланието в очите й: Продължавай! Само още няколко секунди.

Не беше сигурна дали има още няколко секунди.

— Династията на Птолемеите… — Тя стисна зъби. — Тя рухна преди векове. Култът ти е бил забравен. Как стана така, че отново си тук?

Серапис подсмръкна.

— Това не е важно. Този, който ме събуди… Е, той има мания за величие. Мисли, че може да ме контролира, само защото е намерил някакви стари заклинания в Книгата на Тот.

Зад бога, Сейди трепна, сякаш я бяха ударили между очите. Очевидно тази „Книга на Тот“ събуди стари спомени.

— Виж — продължи Серапис, — в онези дни, крал Птолемей реши, че не е достатъчно, да ме направи главен бог. Искаше също така да стане безсмъртен. Той самият се обяви за бог, но магията се обърна срещу него. След смъртта му, семейството му беше прокълнато поколения наред. Родът на Птолемеите започна да става все по-слаб и по-слаб, докато онова глупаво момиче Клеопатра не се самоуби и не остави всичко на римляните. — Богът се изсмя. — Смъртните… винаги са толкова алчни. Магьосникът, който ме събуди този път, си мисли, че може да се справи по-добре от Птолемей. Събуждането ми беше само един от експериментите му с хибридна гръко-египетска магия. Той желае да стане бог, но е прекрачил границата. Вече съм буден. Аз ще контролирам вселената.

Серапис погледна Анабет с яркозелените си очи. Чертите му сякаш се променяха, напомняйки на Анабет на много различни богове на Олимп: Зевс, Посейдон, Хадес. Нещо в усмивката му дори й напомни за майка й, Атина.

— Само помисли, малък полубог — каза Серапис, — този фар ще привлече боговете към мен като пеперуди към пламък. След като погълна мощта им, ще издигна голям град. Ще изградя нова Александрийска библиотека, съдържаща всички знания на древния свят — както гръцки, така и египетски. Като дете на Атина, трябва да оцениш това. Представи си цялата власт, която ще имаш, като моя върховна жрица!