Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 65

Опитът да пренасоча умствените си координати към точните моменти, в които бях избрал тези фондове, беше все едно да се мъча да вкарам паста за зъби обратно в тубата и не след дълго се отказах. Но заключението, което можех да си извадя от това, беше, че вероятно съм използвал фундаментални и количествени анализи в почти еднакви пропорции, и даже да не успея да приложа точно същото съотношение при следващия случай, и никога да не възстановя условията през този точно ден, определено бях на прав път. Освен ако, естествено — непоносима мисъл — това не беше някакъв вид щастлива случайност, епичния удар, късмета на новака. Не вярвах сериозно, че е така, но все още исках да знам със сигурност и нямах търпение да търгувам отново на следващия ден. Което означаваше да продължа с подготвителните дози от данни и — естествено — от MDT-48.

СПАХ ТРИ-ЧЕТИРИ ЧАСА тази нощ и когато се събудих — което беше доста внезапно, заради една аларма на кола от улицата — ми трябваше доста време да осъзная къде съм и всъщност кой съм. Преди да ме стресне алармата и да ме събуди, бях по средата на някакъв особено жив сън, който се развиваше в стария апартамент на Мелиса на Юниън Стрийт в Бруклин. Всъщност в съня не се случваше кой знае какво, но той ми създаваше усещане за някаква насочена виртуална реалност, изнизваха се кадри и детайли в едър план, имаше даже звуци, шумове… будещи спомени, напомнящи стенания, звуци от радиаторите, например, затръшване на врати долу в хола, детски гласове, идващи от улицата.

Окото на съня, обективът на камерата, се плъзгаше по миришещите на смола чамови дъски на пода, по различните стаи на този железопътен апартамента, като улавяше всичко, грапавините по дървото, всяка криволичеща жилка и чеп по него… кълбета прах, едно списание Дъ Нейшън, една празна бутилка от Гролш, един пепелник. После, плъзгайки се нагоре, улови дясното стъпало на Мелиса, босо, и кръстосаните й крака, също боси, и тъмносиния копринен комбинезон, с който беше облечена, и който се набръчкваше при всяко нейно привеждане напред и разкриваше половината й гърди. Дългата й лъскава черна коса се спускаше по раменете и ръцете и отчасти закриваше лицето й. Тя седеше умислено в един фотьойл и пушеше. Аз седях на пода и бях — предполагам — малко по-малко привлекателен. После, което трябваше да е след няколко секунди, се изправих на крака и обхватът на камерата — с олюляване — се измести нагоре заедно с мене. Когато се обърнах, всичко се завъртя и в някакъв панорамен обхват на стаята, улових закачените на стената черно-бели снимки, снимки на стария Ню Йорк, които Мелиса винаги много харесваше; улових полицата на камината, излязла от употреба, и над нея огледалото, а в огледалото — за миг — аз самият, облечен в сакото от рипсено кадифе, което имах тогава, и изглеждащ толкова слаб, толкова млад. Все още движейки се в кръг, видях отворената двойна врата, която свързваше тази стая със спалнята отсреща, а после, застанал в рамката на вратата, видях Върнън, с буйна коса и гладко лице, с коженото яке, което постоянно носеше. Огледах го много добре, вгледах се в ясните му зелени очи и високите скули, и за няколко секунди той като че ли разговаряше с мен. Устните му се движеха, но не можех да чуя нищо от това, което казваше…