Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 66

После обаче изведнъж всичко изчезна, алармата от Десета улица виеше жално, а аз се обърнах, спуснах краката си от леглото, като дишах тежко с чувството, че съм видял призрак.

Неизбежно, следващият образ, който се настани в главата ми, беше друг един Върнън, но това беше Върнън десет-единайсет години по-късно, Върнън, почти без коса, с лице, обезобразено и насинено, Върнън, с тяло, наклонено върху дивана в друг един апартамент, в друга част на града…

Бях забил поглед в килима на пода до леглото, в сложните, безкрайно повтарящи се мотиви на шарките и много бавно поклатих глава наляво-надясно. Откакто бях започнал да вземам таблетките MDT преди няколко седмици, не бях се замислял сериозно за Върнън Гант — въпреки че моето поведение спрямо него, откъдето и да го погледнеш, беше отвратително. След като го намерих мъртъв, аз буквално обискирах спалнята му, след което откраднах пари и лични вещи, които бяха негова собственост. Дори не отидох на погребението му — убеждавайки се, без никакви основания, че така би искала Мелиса.

Станах от леглото и бързо отидох в хола. Взех две хапчета от керамичната купичка на дървената етажерка над компютъра — която допълвах всеки ден — и ги глътнах. Още, без съмнение беше така, нещата, които бях взел, сега по право се полагаха на сестрата на Върнън, не знам за таблетките, но онези девет хиляди вероятно щяха да й послужат добре.

Със свит на топка стомах се пресегнах зад компютрите за да ги включа. После погледнах ръчния си часовник.

Беше 4:58 сутринта.

Аз обаче сега лесно бих могъл да й удвоя тази сума и може би да й изкарам много повече, ако вторият ми ден на борсата мине добре — но нямаше ли това да е един вид разчистване на сметките?

Изведнъж почувствах гадене.

Това определено не беше начинът, по който си представях подновяването на връзката си с Мелиса. Втурнах се към банята и тръшнах вратата след себе си. Приведох се над тоалетната чиния. Но нищо не се случи, не успях да повърна. Останах така около двайсет минути, дишайки тежко, с буза, опряна в студения порцелан на ръба на чинията, докато накрая усещането премина, или по-точно чувствата… защото странното беше, че когато се изправих отново, за да се върна в хола и да започна да работя на бюрото си, вече не ми беше лошо и чувството за вина беше изчезнало.

ТЪРГУВАНЕТО ТОЗИ ДЕН беше много активно. Избрах си ново малко портфолио от акции, с които да работя, пет средно големи компании, изтръгнати от неизвестността и малко или много в добро състояние. Рано сутринта, докато си пиех кафето, бях видял справки в няколко статии във вестниците, а по-късно безброй справки в безброй уеб страници — за US-Cova и изключителното й представяне предишния ден. Диджикон и една-две други компании бяха също бегло споменати, но нямаше никаква ясна картина, която да обясни какво се беше случило, и дали би било възможно да съществува някаква връзка между отделните споменати компании. Като ехо отекваше общото мнение, че въпреки астрономически малкия шанс някой напосоки да избере седем печеливши компании, в този момент и при липсата на всякакви други доказателства, съществува вероятност моят зашеметяващ успех да е бил просто въпрос на късмет.