Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 57

Бяха ми необходими един-два часа с човек, който да ми обясни подробно как работят пазарите и след това да ми покаже механизмите в техниката на еднодневното търгуване. Помислих си за Кевин Дойл, мъжа, с когото закусвахме заедно преди две седмици в неделя, този, който работеше за Ван Лун & Съдружници, но доколкото си спомнях той беше доста нафукан човек и един от тези костюмирани служители на Уолстрийт, който най-вероятно ще се присмее на идеята за еднодневно търгуване от домашен компютър. Затова телефонирах на няколко журналисти от сферата на бизнеса, които познавах и им казах, че работя върху раздел на една нова книга на К&Д върху феномена „еднодневно търгуване“. Един от тях отвърна на обаждането ми и каза, че може да ми уреди интервю с негов приятел, който през последната година участвал в еднодневните търгове по интернет и ще му бъде особено приятно да говори за това. Уговорката беше аз да отида в апартамента на този човек, да разговаряме, аз да си водя бележки и да го гледам как действа.

Името на човека беше Боб Холанд и живееше на пресечката между Трийсет и трета Източна и Втора улица. Посрещна ме по боксерки, преведе ме по коридора във всекидневната и ме попита дали искам да се ободря с едно еспресо. В стаята властваше дълга махагонова маса, на която бяха монтирани три компютърни терминала и една еспресо машина Гагиа. Имаше велоергометър между другия край на масата и стената. Боб Холанд беше около четирийсет и пет годишен, слаб и жилав, с оредяваща посивяла коса. Той застана срещу един от терминалите и се вгледа в екрана.

— Това е бърлогата на звяра, Еди, така че ще трябва да… — Той разсеяно придърпа нагоре боксерите си с едната си ръка, като в същото време написа нещо на клавиатурата на компютъра с другата. — …Ще трябва да ме извиниш за облеклото. — Все още разсеяно посочи към кафемашината и почти прошепна думата еспресо.

Заех се с кафето и се заоглеждах наоколо, очаквайки го да заговори отново. Като се изключат масата и непосредственото пространство около нея, стаята създаваше усещане за немара. Беше тъмна, миришеше на мухъл и изглеждаше сякаш от доста време не е виждала прахосмукачка. Мебелите и декорациите също бяха малко претрупани — прекалено претрупани, помислих си аз, за този спартанец, предан воин на НАСДАК.

Предположих, че сигурно се е развел през последните три или шест месеца.

Внезапно, след един дълъг промеждутък от силна концентрация и пресекливо удряне по клавиатурата, през което време аз отпивах от кафето си — Холанд заговори.

— Много хора вярват, че като закупят акции, купуват пропорционален дял от бизнеса. — Той говореше бавно, сякаш изнасяше лекция, но продължаваше да се взира в екрана. — Логически, за да установиш каква е стойността на пропорционалния дял, трябва да определиш стойността на бизнеса. Това е известно като „фундаментален“ анализ, когато проучваш основното финансово здраве на компанията — потенциал за растеж, предвиждани печалби, оборот, неща от този род. — Той направи пауза, удари още няколко клавиша, след което продължи. — Други се интересуват само от цифрите, без да правят почти никаква връзка с базата на бизнеса или текущите оценки. Това са количествените анализатори или „кванти“. Цифроядци. Те смятат, че преценката за неща като експертиза на управлението и пазарен потенциал са прекалено субективни. Купуват и продават изцяло на количествена база, като използват сложни алгоритми, за да намерят и най-малкото отклонение на пазарите. — Той ме погледна бегло. — Ясно ли е?