Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 54

Говорих и с баща си два пъти през този период, с него беше още по-лошо. Той е пенсионер и живее в Лонг Айлънд. Звънеше ми от време на време да чуе как съм и разговаряхме по няколко минути, но сега изведнъж започнах да се въвличам в разговори с него, каквито той винаги е копнял да води със сина си, каквито синът му винаги грубо му отказваше — несериозни закачки по отношение на бизнеса и пазарите. Говорехме за борсовия балон, който щеше да се спука. За сливането на Уолдроп и Си Ел Екс, за което пишеха всички вестници тази сутрин. Как това сливане щеше да повлияе на дяловите участия? Кой ще е новият президент на компанията? В началото долавях нотки на недоверие в гласа на стареца, сякаш мислеше, че се подигравам с него, но постепенно се успокои, изглежда го прие накрая, след всичките сухи и безинтересни години, когато сърцето му кървеше, наранявано от сухите и безчувствени глупости на момчето му — ето така трябваше да са нещата. Дори да не е точно както трябва, то не е на милиони мили разстояние. Аз участвах в разговора и за първи път може би говорех с него както бих говорил с всеки друг. Но в същото време внимавах да не изляза извън рамките, защото това не беше същото като объркването, което внасях в главата на Дийн. Това беше баща ми от другата страна на телефонната линия, моят баща — който се вълнуваше, оправяше неща, позволяваше на отдавна заспали надежди да покълнат в съзнанието му, при това почти осезателно… пук! — ще получи ли Еди подходяща работа сега? — пук! — ще започне ли да печели добри пари? — пук! — ще създаде ли внуче?

Затварях телефона след тези сесии с него и се чувствах изтощен, сякаш по някакъв начин бях създал внуче, без чужда помощ, изсипал съм хайвера си на някаква далечна, катализирана версия на мен самия ей там на пода в дневната. После като бързо изреждане на сцените в научно-популярен филм за природата, старото ми аз, сгърчено, напукано, разлагащо се — изведнъж ще се сбръчка и ще се разпадне, от което усилието да се възстанови някаква смислена преценка кой всъщност бях, щеше да се окаже още по-трудна.

НО МОМЕНТИТЕ НА СТРАХ като този бяха доста редки и моето трайно впечатление от този период беше колко хубаво е чувството да си толкова зает през цялото време. Нито за секунда не оставах бездеен. Четях новите биографии на Сталин, Хенри Джеймс и Ървин Талберг. Учех японски по един комплект учебници и касети. Играех шах в интернет и решавах безброй заплетени пъзели. Обадих се по телефона в една радиостанция един ден, за да взема участие във викторина и спечелих целогодишно зареждане с някакви продукти за коса. Прекарвах часове в Интернет и се научих как се правят редица неща — без, разбира се, да правя което и да е от тях в действителност. Научих се как да подреждам цветя и как се разглобява автомобилен двигател.

Едно нещо, което наистина исках обаче и винаги съм искал да се науча да правя, беше как да разчитам ноти. Намерих една страница в интернет, която подробно се обясняваше целият процес и бързо разгада за мен мистерията на дискантите, на басовия ключ, акордите, музикалния ключ и т. н. Излязох и купих свитък ноти, като за начинаещи, няколко известни песни, както и малко по-трудни неща, два концерта и една симфония (Втората на Малер). Само за няколко часа свърших всичко с изключение на Малер, към който пристъпих много внимателно, да не казвам с благоговение. Поради голямата сложност, ми трябваше много повече време, но накрая успях да разчета този величествен водовъртеж от изпълнени с копнеж мелодии и поразителни фанфари, извисяващи се струни и трогателни корали. В около два часа след полунощ в мрачната тишина на всекидневната, след като бях достигнал мощната кулминация, връхната точка в ми бемол на Was du geschlagen, Zu Gott wird es dich tragen! усетих едно от тези настръхвания и потръпване, което премина на вълни през цялото ми тяло, а очите ми се напълниха със сълзи.