Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 20

4

В НОРТВЮ МОТЪР ЛОДЖ всичко е сиво и скучно. Оглеждам стаята и въпреки заговора на ексцентричните шарки и цветове, няма нищо, което да задържи погледа ми освен, разбира се, телевизорът, който все още продължава усърдно да трепка в ъгъла. Интервюират някакъв брадат мъж с очила и костюм от туид и веднага поради естеството на предаването, решавам, че е историк, а не политик или говорител на национална сигурност, не е дори журналист. Моето предположение се потвърждава, когато показват снимката на бунтаря-революционер Панчо Вила, последвана от някакъв трепкащ стар черно-бял филмов материал, вероятно от 1916 година. Нямам намерение да усилвам звука, за да разбера точно, но съм почти сигурен, че призрачните фигури, които подскачат върху конете и яздят към камерата от средата на нещо, приличащо на вихрушка от прах (но по-вероятно е резултат от увреждане в краищата на оригиналната филмова лента) са военни отряди по дирите на Панчо Вила, нахъсани и разпалени от преследването.

И това е 1916 година, така ли?

Спомням си, сякаш някога съм го знаел.

Вглеждам се в подскачащите образи и съм като хипнотизиран. Винаги съм бил малко маниак на тема документален филмов материал, не е имало случай да не ме порази факта, че показаното на екрана, в този ден, в този точно момент, действително се е случило, и че хората в него, статистите, тези, които за кратко преминават пред камерата и са били уловени в кадър, са се връщали към обичайния си живот, влизали са в някакви сгради, разхождали са се из тях, хранили са се, правили са секс, или нещо друго, блажено неподозиращи, че скокливите им движения, докато са прекосявали някоя градска улица, например, или са слизали от трамвая, ще се запазят за десетилетия, ще се излъчват и ще се показват многократно, във време, което на практика е един друг свят.

Как можеше това все още да ме вълнува? Как дори можех да мисля за него?

Не трябваше да си позволявам толкова много разсейване.

Като посегнах към бутилката с Джак Даниелс на пода до плетения стол, ми мина през ум, че пиенето на уиски по това време може би не е много препоръчително. Въпреки това надигам бутилката и отпивам голяма глътка. После ставам и известно време се разхождам из стаята. Но ужасната тишина, придружена единствено от жуженето на машината за лед отвън и ярките цветове, които ме заобикалят, имат очевидно дезориентиращ ефект и аз решавам, че е най-добре да седна отново на бюрото и да се захвана с някаква работа.

Трябва да върша нещо, казвам си аз, и не бива да се разсейвам.

ЗАСПАХ СРАВНИТЕЛНО БЪРЗО. Но не спах добре. Мятах се, въртях се и имах странни, несвързани сънища.

Беше минало единайсет и половина, когато се събудих, което означаваше, че съм спал колко — около четири часа? Може би затова се чувствах все още много изморен, като станах от леглото и въпреки че, предполагам, бих могъл да си почина още малко, като се опитам да заспя отново, знаех че просто няма да се получи, ще лежа в леглото напълно буден, ще си преповтарям многократно на ум предишната нощ и, разбира се, ще отлагам неизбежното, което беше да отида в хола, да включа компютъра и да видя дали всичко това не е просто плод на въображението ми.