Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 22

Снощи, обаче, явно бях заковал цялото това нещо с един удар.

Загасих цигарата и се вгледах с изумление в екрана.

После се обърнах и отидох в кухнята, за да направя кафе.

Докато сипвах вода в кафеварката, нагласях филтъра и белех един портокал, ми проблесна, че се чувствам различен от преди. Осъзнавах всяко свое движение, сякаш бях лош актьор, който играе в драма; декорът е на кухня, невероятно чиста и подредена, а моята роля е да направя кафе и да обеля един портокал.

Това не продължи много дълго, обаче, защото вече беше започнал да се проявява старият ми стил на разхвърляност със следите от закуската, които бях оставил след себе си върху плотовете. За десет минути там се появиха кутия с мляко, недовършена купа с размекнати корнфлейкс, две лъжици, една празна чаена чаша, разни петна, използван филтър за кафе, обелки от портокал и пепелник с пепелта и фасовете от две цигари.

Бях се върнал към своето аз.

Безпокойството ми обаче за състоянието на кухнята беше просто тактика. Това, за което не исках да мисля, беше заставането ми отново пред компютъра. Тъй като знаех точно какво ще се случи. Щях да се опитам да продължа работата по въведението, сякаш това беше най-естественото нещо на този свят, и разбира се, щях да блокирам. Нямаше да мога да свърша нищо. После в отчаянието си щях да се върна към написаното снощи и да започна да клъввам оттук-оттам като лешояд, а рано или късно и това щеше да се разпадне.

Въздъхнах отчаяно и запалих още една цигара.

Огледах кухнята и реших отново да я почистя и разтребя, като я върна в предишния й девствен вид, но идеята се препъна още на стартовата линия, купата с размекнати корнфлейкс, и аз я отхвърлих като неспонтанна и наложена ми насила. Не ме интересуваше кухнята така или иначе, нито разположението на мебелите, нито подредените по азбучен ред компактдискове, всичко това беше странична атракция, вторичен резултат, ако щете. Истинската цел, там където падаше ударението, се намираше в хола, точно в средата на бюрото ми.

Изгасих цигарата, която бях запалил само преди няколко секунди — четвъртата от сутринта — и излязох от кухнята. Без да поглеждам към компютъра, прекосих хола и отидох в спалнята, за да се облека. После влязох в банята и си измих зъбите. Върнах се в хола, взех якето, което бях провесил върху облегалката на един стол и започнах да ровя по джобовете. Накрая намерих каквото търсех: визитната картичка на Върнън.