Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 18

Това, което бях извлякъл от книгата, най-тясно свързано с проекта, беше мисля, информацията, отнасяща се до самия стил на Лоуи, масово известен като аеродинамичен. Това беше една от първите дизайнерски концепции, която беше извлякла своя рационален елемент от технологиите и по-специално от самолетостроенето. Стилът изискваше механичните предмети да се обковават с гладки метални обвивки и жлебове, като идеята беше създаване на общество без никакви търкания. Този модел може да се види отразен във всичко по онова време, в музиката на Бени Гудман, например, в претенциозните мизансцени във филмите с Фред Астер, в океанските лайнери, в нощните клубове и апартаментите на върха на небостъргачите, където Фред Астер и Джинджър Роджър танцуват грациозно в космическото пространство…

Спрях за малко, огледах апартамента и отправих поглед към прозореца. Вече беше тъмно и тихо, или поне толкова тъмно и тихо, колкото може да стане в един град, и в този момент се почувствах напълно и необратимо щастлив. Задържах това чувството колкото беше възможно по-дълго до мига, в който усетих собственото си сърцебиене и чух как ударите отмерват секундите…

После погледнах отново книгата, потупах с пръсти по бюрото и обобщих.

Добре… формите и извивките в аеродинамичния стил създават илюзия за постоянно движение. Те са радикал но нова отправна точка. Те влияят на нашите желания и на очакванията ни от заобикалящата среда — състояща се от влакове, автомобили и сгради, даже от хладилници и прахосмукачки, да не споменаваме дузините други предмети от ежедневието. Но тук възниква един много важен въпрос — кое се е появило първо, илюзията или желанието?

Точно това беше, разбира се. Видях го на мига. Това трябваше да стане първата основна точка във въведението ми. Защото нещо подобно, с повече или по-малко от същата динамика в действие щеше да се случи по-късно.

Станах, отидох до прозореца и известно време размишлявах върху това. После си поех дълбоко дъх, защото исках да направя проекта както трябва.

Добре

Влиянието…

Влиянието върху дизайна по-късно в столетието на откритите съставни частици на атомните структури и микроскопичната верижност заедно с най-типичната представа от шейсетте години за взаимосвързаността на всичко, беше просто аналогично на брака между дизайна в ерата на техниката с нарастващото предвоенно усещане, че личната свобода може да се постигне само посредством по-добра ефективност, повече гъвкавост и по-висока скорост.

Да.

Върнах се пак на бюрото и нахвърлих няколко бележки в компютъра, десетина страници, всичките по памет. В мисълта ми имаше толкова много яснота, че бях като екзалтиран и въпреки че всичко това ми беше непознато и чуждо, в този момент въобще не ми изглеждаше странно или чудато, във всеки случай аз просто не можех да спра, но и не исках да спирам, защото през този последен час, час и нещо на практика бях свършил повече съществена работа по книгата, отколкото през целите три предходни месеца.