Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 17

АЛАРМАТА НА НЯКАКВА КОЛА от улицата се задейства, издържах една-две секунди, но после вдигнах поглед — в очакване да спре и то скоро. След още няколко секунди тя наистина спря и аз се върнах към книгата, съсредоточих се върху нея и забелязах, че съм стигнал до страница 237.

А бях чел само двайсетина минути.

Бях изумен, не можех да разбера как съм минал толкова много страници за толкова кратко време. Аз чета доста бавно и нормално би ми отнело три-четири часа, за да изчета такъв обем. Това беше поразително. Прелистих страниците назад, за да видя дали ще разпозная прочетения текст и за моя изненада, действително ми беше познат. Защото, пак да кажа, при нормални обстоятелства знам, че задържам много малко от прочетеното. Затрудняват ме даже по-сложни сюжети в романите, да не говорим за технически материали или факти. Влизам в книжарница и преглеждам например секцията с исторически книги, книги за архитектура или физика и изпадам в отчаяние. Как е възможно човек да успее да обхване всичко съществуващо по дадена тема? Или даже в по-тясно специализирана област от дадена наука? Налудничаво беше…

Това обаче — в пълен контраст — това нещо беше невероятно…

Станах от стола.

Добре, попитайте ме нещо за ранната кариера на Реймънд Лоуи.

Като какво например?

Като — не знам — може би как е започнал?

Много добре, как е започнал?

Започва като моден илюстратор в края на 1920-те години — работи предимно за Харпърс Базар.

После?

Прави пробив в промишления дизайн, когато му се възлага да представи нещо ново за копирната машина Гещетнър. Успява да го разработи за пет дни. Това става през май 1929 година. Тръгва от там и свършва като дизайнер на всичко, от игли за вратовръзки до локомотиви.

Крачех напред-назад, кръстосвах стаята, като мъдро кимах с глава и щраках с пръсти.

Кои са съвременниците му?

Норман Бел Гедс, Уолтър Тийг, Хенри Драйфус.

Прочистих гърлото си и продължих на глас този път, все едно че изнасям лекция.

Колективното им виждане за едно напълно механизирано бъдеще, където всичко ще е чисто и ново, намира изява на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година. Под мотото „Сега в утрешния ден“ Бел Гедс показва най-голямата и най-скъпа експозиция на панаира, поръчка на Дженерал Мотърс. Наричат я Футурама, защото представя една въображаема Америка в далечната тогава 1960 година, някакъв нетърпелив, мечтателен предтеча на новите предели в науката…

Отново направих пауза, като не можех да повярвам, че съм запомнил толкова много, даже по-второстепенни неща, подробности например от сорта какво са използвали, за да попълнят огромния проект за възстановяване на земите във Флашинг бей, където всъщност е било разположено изложението.

Пепел и рециклиран боклук.

Шест милиона кубични метра.

Как съм могъл да запомня това? Абсурдно беше, но в същото време, разбира се, беше фантастично и аз бях безкрайно развълнуван.

Върнах се и отново седнах зад бюрото. Книгата беше около осемстотин страници и аз сметнах, че не е нужно да я чета докрай, всъщност, бях я купил заради историческата информация и можех винаги да направя справка, ако се наложи. Така че просто минах бегло по останалите страници. Когато привърших последната глава, със затворената книга пред мен на бюрото, реших да обобщя прочетеното.