Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 15

И още нещо — през целите три часа и половина, откакто се бях прибрал, не бях изпушил нито една цигара, което беше нечувано за мене.

Приближих се до стола, на който бях оставил якето си. Извадих пакета „Кемъл“ от вътрешния джоб и го задържах в ръката си, за да го огледам. Познатият пакет, с профила на епичното пустинно животно, изведнъж ми се стори малък, смачкан, без никаква връзка с мен. Нямах чувството, че е нещо, с което живея всеки ден, или че е някакво мое виртуално продължение и това беше моментът, в който нещата започнаха да ми изглеждат наистина странни, тъй като това беше най-дългият период от съзнателния ми живот, може би от края на 1970-те години, който бях прекарал без цигара — и все още, в момента нямах абсолютно никакво желание за пушене. Не бях ял нищо, също така, от обяд. Всичко това беше много странно.

Върнах цигарите откъдето ги бях извадил, стоях неподвижно, вторачен в якето си.

Бях объркан, вече нямаше съмнение, че състоянието ми се дължи на хапчето, което Върнън ми беше дал, каквото и да беше то, но не можех да налучкам каква се предполага да е целта му. Бях се въздържал от цигарите и бях сложил в ред апартамента си, добре, но какъв беше смисълът на това?

Обърнах се, отидох до дивана и седнах много бавно. Работата беше, че се чувствах нормално… но това всъщност нямаше значение, аз си бях мърляч по рождение, така че поведението ми, най-меко казано беше очевидно нетипично. Искам да кажа, какво беше това — наркотик за хора, вманиачени в детайлите? Опитах се да си спомня дали съм чувал или чел за нещо подобно преди, но не се сетих за нищо и след няколко минути реших да се излегна на дивана. Сложих краката си на страничната облегалка и зарових глава в една възглавница в другия край, като си мислех, че може би ще успея да пренасоча това нещо в някакво направление, че ще мога да изместя параметрите, да го пусна някак в употреба. Почти веднага обаче открих нещо ново — чувство за напрегнатост, сякаш нещо започна да лази по кожата ми, създавайки ми остър дискомфорт. Извъртях краката си от дивана и рязко се изправих.

Явно не трябваше да бездействам.

Навигацията в променливите води на непозната, непредсказуема и вероятно незаконна химическа субстанция беше преживяване, което не бях имал от дълго време, от далечните, ексцентрични дни в средата на 80-те години и сега съжалих, че така лековато — и глупаво — си позволих да отворя тази страница отново.

Известно време крачих напред-назад, после отидох до бюрото си и седнах на въртящия се стол. Загледах се в някакви документи, наръчник за обучение по телекомуникации, по който работех, но това беше досадна материя и честно казано не исках да мисля за нея точно сега.