Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 113

Апартаментът, който отидохме да видим на Седемдесет и четвърта улица, не представляваше нищо особено. Беше с ниски тавани и нямаше достатъчно естествена светлина. Беше също така задръстен и претрупан.

— Много от тези предвоенни кооперации са такива — каза Алисън, докато слизахме надолу към фоайето. — Имат течове, инсталациите им трябва да се подменят и не си струват парите, освен ако не си решил да сринеш всичките стени и да ги построиш наново.

Което в този случай беше 1,8 милиона.

След това отидохме да видим едно преустроено мансардно жилище с огромна площ в квартал Флатайрън. Било някаква текстилна фабрика до 50-те години, стояло празно през 60-те и от начина, по който беше обзаведено, не личеше настоящият собственик да е променил нещо от 70-те години до сега. Алисън каза, че бил строителен инженер, който вероятно го е купил на безценица, но сега иска 2,3 милиона долара за него. На мен ми хареса, определено имаше потенциал, но беше прекалено анонимно и забутано в част на града, която все още беше сравнително сива и безинтересна.

Последното място, което Алисън ме заведе да видя, беше на шейсет и осмия етаж на един небостъргач, току-що построена жилищна сграда на мястото на старо железопътно депо в Уест Сайд. „Божествения“ наред с други луксозни жилищни комплекси, трябваше — на теория — да бъде централната сграда в един нов проект за преустройство и обновяване на града. Комплексът щеше да обхваща почти цялата територия между Уест Чел си и Хеле Китчън.

— Ако обърнеш внимание, ще видиш че има хиляди празни парцели там — каза Алисън, звучейки като ранния Робърт Мозес. — От Двайсет и шеста улица, западно от Девето Авеню — всичко плаче за ново застрояване. И с новата Пен стейшън ще има голямо увеличение на трафика — хиляди хора ще се изсипват там всеки ден.

Тя беше права и докато таксито кръжеше на запад по Трийсет и четвърта улица надолу към река Хъдсън, можех да видя това, за което говореше, виждах огромния потенциал за заселване с хора от по-висша класа, за едно тотално преобразяване на целия квартал в буржоазно бохемски стил.

— Вярвай ми — продължи тя, — това ще е най-голямото разграбване на терени, което градът е виждал през последните петдесет години.

Изникнал от запустялата земя върху излезли от употреба и занемарени складови сгради, самият „Божествен“ беше поразителен, обрамчен с метална рамка монолит, с гладко, безшевно монтирани прозорци от рефлектиращо стъкло с бронзови оттенъци. Когато таксито спря на огромния площад в основата на сградата, Алисън започна да ме залива с информация за неща, които явно смяташе, че трябва да знам. „Божествения“ беше висок 214 метра, имаше 70 етажа и 185 апартамента — също така няколко ресторанта, клуб на здравето, частна прожекционна зала, приспособления за разходка на кучета, рециклираща система за отпадъци… винарска изба, складово помещение, покрита с титаний тераса на покрива…